Що се отнася до техните противници в града, те изобщо не били натъжени, защото още щом разбрали за щедрите предложения на Ланселот към монсеньор Говен, всички казали, че Господ Бог ще му изпрати позор, защото е показал твърде голяма надменност и високомерие.
IV
Един епичен двубой
Тази нощ Ланселот заедно с голяма компания прекарал в бдение в голямата църква на града. Той изповядал на архиепископа всички свои грехове, за които чувствал вина пред Господ Бог, защото се боял да не го сполети възмездие заради смъртта на двамата братя на монсеньор Говен. Призори и той, и останалите, които участвали в бдението му, заспали за малко, но към първия час всички вече били на крака.
С настъпването на този час Ланселот, който изпитвал голямо безпокойство от това, с което бил принуден да се нагърби, станал и се облякъл, а сетне се явил пред велможите, които го очаквали. Най-напред наредил да му донесат доспехите и това веднага било сторено. Те били прекрасни и превъзходни, едновременно здрави и леки. Приятелите му се заели грижливо да го облекат в тях: ако бяхте там, щяхте да видите множество барони, които се суетят и влагат цялото си усърдие, за да го обслужат, угрижени нищо да не му липсва.
Щом го подготвили по възможно най-добрия начин, те слезли от голямата зала в двора. Ланселот се качил на мощен и пъргав жребец, покрит с броня от гърба до копитата. Рицарите от свитата му също се настанили в седлата, за да го изпроводят до мястото на битката. Така той напуснал града начело на десет хиляди души, всеки от които не би се поколебал, ако се наложи, да пожертва живота си за него.
Не след дълго стигнали до една поляна извън крепостните стени, където битката трябвало да се състои. Никой освен Ланселот не носел оръжие, нито стъпил на поляната, а всички до един се спрели в началото й откъм страната на града.
Когато в кралската войска ги видели да излизат извън крепостта, веднага било наредено да доведат жребеца на монсеньор Говен, когото най-благородните рицари вече били облекли в доспехи. На свой ред и те се приближили до поляната. Кралят хванал монсеньор Говен за десницата и го въвел на отреденото за битка място. Той плачел така горчиво, сякаш виждал пред себе си целия свят мъртъв.
От своя страна Боорт също поел десницата на Ланселот, за да го отведе до мястото на битката с думите:
— Върви, сеньор, и дано Бог ти даде честта на победата в тази битка!
Пристъпвайки, Ланселот се прекръстил и си пожелал Бог да е с него.
Денят бил хубав и слънцето се издигало, а блясъкът на лъчите се отразявал в доспехите на съперниците. Храбрите рицари, изпълнени с увереност, се устремили един срещу друг. Насочили напред копията си, те си нанесли удари по щитовете с такава сила, че и двамата били изхвърлени от седлата си и за кратко били толкова замаяни, че изпаднали в несвяст и лежали досущ като мъртви. Конете им, облекчени от тежестта на своите господари, избягали накъдето им видят очите, без никой да ги спре, защото цялото внимание на зрителите било насочено другаде.
В мига, в който двамата рицари паднали на земята, сред присъстващите преминала тръпка на ужас и сълзи бликнали от очите им. Ала не след дълго Ланселот се изправил пръв и извадил меча си, макар все още да се чувствал зашеметен от падането. Месир Говен също скочил на крака и се затичал да вземе своя щит, който бил изхвръкнал от врата му. Той изтеглил Ескалибур*98 — превъзходния меч на крал Артур — и се впуснал към Ланселот, нанасяйки му по шлема мощен удар, който здраво го разтърсил. Ала и противникът не му останал длъжен и на свой ред го ударил с такава сила, че месир Говен едва успял да се опомни.
Тогава между двамата започнала жестока битка, каквато дотогава никой не бил виждал. Като ги гледали как си разменят удари, хората отстрани можели да преценят тяхната храброст и сила.
Битката се проточила. Острите мечове разкъсали на много места плетените ризници върху ръцете и бедрата; щитовете били така накълцани, че в тях се отворили дупки с големината на човешки юмрук; шлемовете, макар все още да покривали главите им, не били от особена полза, защото изглеждали толкова съсипани от ударите на мечовете, че почти половината от тях висяла на парчета до раменете им.
Ако в този миг силите им били същите като в началото, те нямало как да останат дълго живи. Ала и двамата били толкова изнурени и отпаднали, че когато понечвали да нанесат удар на противника си, мечовете често се отплесвали встрани. Телата им били покрити с такива рани, че и най-малката от тях била достатъчна, за да причини смъртта на всеки друг воин. И все пак, въпреки умората и изгубената кръв, те продължили схватката докъм третия час. Тогава им се наложило да си починат, защото били напълно изтощени. Месир Говен пръв се оттеглил назад и се облегнал на щита, за да си поеме дъх. Последвал го и Ланселот.
98
151* Легендарният меч на Артур, Ескалибур, е част от воинското снаряжение на краля още от най-ранните разкази. В уелския разказ „Кулхух и Олуен“ — най-стария текст, в който Артур играе решаваща роля — мечът се нарича Каледвулх (вж. „Кулхух и Олуен“ в