Като видял, че Ланселот се е оттеглил след първата схватка, Боорт казал на Хектор:
— За пръв път изпитвам страх за моя сеньор, защото се нуждае от почивка, за да надделее над свой противник. Ето го сега, седнал е насред битката да си почива. Това ме кара доста да се притеснявам.
— Сеньор — отвърнал му Хектор, — бъди сигурен, че постъпва така от добри чувства към монсеньор Говен, защото, ако питаш мен, той няма нужда от подобно нещо.
— Не знам какви са подбудите му — рекъл крал Боорт, — но ако бях господар на целия свят, бих го дал без остатък, за да се озова сега лице в лице с монсеньор Говен. Песента му вече щеше да е изпята!
Така се проявили в битката двамата рицари, оставайки разделени за известно време един от друг, за да си починат. Ала когато забелязал, че е настъпило пладне, месир Говен веднага призовал Ланселот да подновят битката. Освежен, сякаш изобщо не е размахвал меч, той се нахвърлил върху противника си така стремително, че той останал изумен от ставащото и си казал:
„Бога ми, като нищо ще повярвам, че този човек е дявол или привидение. Преди малко, когато го оставих да си поеме дъх, си мислех, че съм го победил, а сега ето го отново бодър и свеж, сякаш изобщо не е вземал меч в ръката си.“
Така мислел Ланселот, виждайки, че с настъпването на пладне монсеньор Говен си е възвърнал силите и пъргавината. И бил съвсем прав, защото това се случвало не за пръв път, ала на мнозина отдавна им било направило впечатление, че във всички битки с негово участие при наближаването на пладне силите му нараствали*99. И понеже някои смятат това за измислици, ще ви разкажа откъде притежавал той тази дарба.
Истината е, че месир Говен се родил в страната Оркни*100, в град, наречен Норделон. Баща му крал Лот се почувствал на върха на щастието си и наредил да го отнесат в близката гора при един отшелник, който живеел в най-затънтената й част. Отшелникът бил човек с толкова непорочен живот, че Господ Бог често вършел чудеса в негова угода: изправял на крака сакати, връщал зрението на слепци, да не изброявам всичко останало — все от обич към този свят мъж.
Тъй като не искал синът му да получи кръщение от друга ръка освен неговата, кралят му изпратил детето. Като го видял и узнал кой е, божият човек с радост приел да го кръсти и го нарекъл Говен, защото така се наричал и самият той. Обредът се състоял към пладне.
След края на кръщенето един от рицарите, донесли детето, казал на отшелника:
— Сеньор, стори така, че кралството да се гордее с твоите заслуги, а когато това дете навлезе във възрастта да носи оръжие, да бъде благодарение на твоите молитви по-изкусен воин от всеки друг.
— Сеньор рицарю — отговорил му светият мъж, — подобна заложба идва не от мен, а от Иисус, така че без Неговата воля няма дар, който да има особена стойност. И все пак ако благодарение на моята молитва това дете се сдобие с повече качества от всеки друг рицар, то ще стане такова, каквото го искате. Останете тук тази нощ, а утре ще ви кажа какъв мъж ще излезе от него и дали ще бъде доблестен рицар.
Останали пратениците на краля тази нощ при отшелника до сутринта на следващия ден. След като приключил утринното богослужение, той им казал:
— Сеньори, що се отнася до кралския син, мога да ви кажа, че той ще изпъква по храброст сред своите другари и докато е жив, не ще може да бъде побеждаван в часовете около пладне. Благодарение на моята молитва младенецът получи една необикновена способност: в часа, в който бе кръстен, сиреч по пладне, силата и храбростта му винаги ще нарастват и независимо от мъките и усилията, които е трябвало да положи дотогава, в този момент той ще се чувства свеж и отпочинал.
Всичко станало точно както го бил предрекъл светият мъж: всеки ден, независимо къде се намирал, силата и куражът му нараствали около пладне. Поради това през годините на своето рицарство той убил множество храбри воини и спечелил немалко победи. Когато му се случело да се сражава с могъщ рицар, той го притискал и нападал, колкото можел повече, до пладне, така че към това време другият вече бил на края на силите си и тъкмо мислел, че може да си почине, Говен го връхлитал с цялата си мощ, защото по това време преливал от храброст и пъргавина. Така той бързо надделявал над своя противник и това било причината, поради която много рицари се боели да влязат в двубой с него, поне не и преди пладне.
99
153* Влиянието на слънцето от позиция на зенит върху силите на Говен е отзвук от езически мит за слънчев герой. Същият мотив се среща в друг роман, чийто герой е Говен —
100
154* Според някои критици Говен е родом от Оркнейските острови, на които баща му Лот е владетел. Подобна хипотеза влиза обаче в противоречие с автори като Джефри Монмутски и Вас, които говорят за бащата на Говен като за крал Лот от Лодонезия (име, вероятно измислено от Джефри, назоваващо област в Шотландия) или за Лот от Лоноа (Вас има предвид областта в Западна Франция, днешна Бретан), където би следвало да е отрасъл и племенникът на Артур. Оркни е по всяка вероятност измислен топоним, каквито изобилстват в цикъла