— Опазил ме Господ да се съглася с подобно предложение! — бил отговорът на Говен. — Бъди сигурен, че това не може да стане, без един от двама ни да умре на бойното поле.
Ланселот много се натъжил от този отговор, защото не искал Говен да умре от неговата ръка. Наистина много го бил измъчил и сутринта преди битката за нищо на света нямало да повярва, че съперникът му притежава такава безподобна храброст и издръжливост, каквито бил проявил през целия ден. А нямало на света човек, който да обича толкова много храбреците, колкото самият Ланселот.
Тогава се насочил натам, където видял, че се намира кралят, и му казал:
— Сеньор, помолих монсеньор Говен да се откаже от по-нататъшната битка, защото ако продължим още малко, неминуемо един от нас ще срещне смъртта си.
Когато кралят, който бил наясно, че месир Говен е на път да бъде победен, чул благородното предложение на Ланселот, той казал:
— Ланселоте, Говен никога няма да се откаже от битката, ако тя не завърши в негова полза. Но ти самият, стига да искаш, можеш да се откажеш, защото вече мина крайният час. Ти извърши онова, което ти беше необходимо.
— Сеньор — рекъл Ланселот, — ако не се опасявах, че ще изтълкуваш подобна постъпка като проява на страхливост, аз веднага бих напуснал бойното поле и бих оставил Говен на мира.
— Можеш да не се съмняваш — отвърнал му кралят, — че това ще е най-доброто, което би могъл да сториш.
— В такъв случай, с твое позволение, ще се оттегля — обявил Ланселот.
— Господ Бог да те пази и закриля: ти си най-великият и най-благородният рицар, когото съм виждал през живота си.
Ланселот прекратил битката и се оттеглил при своите. Като го видял да идва към него, Хектор се провикнал:
— Сеньор, какво правиш? Тъкмо бе взел връх над своя смъртен враг и можеше да му отмъстиш за всичко, ти го остави да ти се измъкне, след като те бе обявил за предател! Връщай се веднага в битката, братко, и му отсечи главата! Така ще приключиш и цялата война.
— Ха, скъпи братко, какво говориш? — възкликнал на свой ред Ланселот. — Бих предпочел — дано Господ да ми е на помощ — да бъда пронизан с копие, отколкото да убия един достоен рицар.
— Но той, ако можеше, щеше да те убие! Защо и ти да не сториш същото?
— Не бих сторил това никога, защото сърцето, с което съм роден, не може да се реши на подобно нещо.
— Много ми е мъчно, че е така — заключил Боорт. — Но все си мисля, че това може да бъде причина горко да се разкайваш.
Ланселот се качил на коня, който му били приготвили, и се прибрал в града. Щом влязъл в голямата зала и прислужниците му помогнали да си свали доспехите, лекарите забелязали, че има тежки рани и загубата на кръв е толкова голяма, че при друг човек би причинила смъртта му. Като ги видял на свой ред, Хектор много се разтревожил. Затова изчакал лекарите да извършат прегледа, и ги попитал дали ще се оправи от тях.
— Да, разбира се — отвърнали те, — те не застрашават живота му. Той обаче е загубил толкова много кръв и раните са толкова дълбоки, че сме доста разтревожени. Убедени сме обаче, че ще се възстанови.
Сетне превързали раните на Ланселот, като не пропуснали да поставят върху тях различни билки и мехлеми, които да помогнат за оздравяването, а след като положили всички възможни грижи, го попитали как се чувства.
— Добре съм — отговорил той.
После се обърнал към кралете Лионел и Боорт, които били дошли да го видят:
— Драги сеньори, мога да заявя пред вас, че откакто нося доспехи, никога не съм изпитвал по-голям страх за нечий живот. По пладне, когато мислех, че съм го довел до състояние, в което той почти няма сили да се защитава, изведнъж с изненада открих у него такава свежест и пъргавина, че нямаше да избегна смъртта, ако бе успял да съхрани малко по-дълго този необикновен прилив на сили. Питам се как стана възможно това да се случи, след като бях напълно убеден, че е много изтощен. За миг обаче у него се бе върнала такава сила, такава храброст и жизненост, каквито не бе проявил дори в началото на двубоя.