— Сеньор — предложил племенникът му, — нареди да го следят, докато не го хванат заедно с кралицата. И тогава ще узнаеш истината и ще ми повярваш повече, отколкото сега.
— Добре — съгласил се кралят, — действай, както намериш за добре, аз няма да ти преча.
Агравен с радост му отговорил, че не иска нищо повече.
Тази нощ крал Артур дълго размишлявал над думите на Агравен, ала не останал жегнат дълбоко в сърцето, защото не вярвал, че това е истина. На сутринта се приготвил да отпътува за турнира и поканил със себе си голям брой от рицарите, влизащи в неговата свита. Тогава кралицата му казала:
— Господарю, за мен ще е голяма радост да дойда, ако така ти е угодно, пък и ще ми бъде много приятно, защото чух, че там ще се събере цветът на рицарството.
— Госпожо — отвърнал й кралят, — този път ще е по-добре да не идваш.
Кралицата не настояла повече. Всъщност той я принудил съвсем съзнателно да остане, за да получи доказателство за лъжата на Агравен.
Пътувайки за турнира в обкръжението на своята свита, кралят надълго и нашироко разговарял с приближените си за Ланселот, обсъждайки отказа му да се яви на турнира. Ала самият Ланселот, още щом разбрал, че кралят е напуснал двореца, съпроводен от рицарите, които трябвало да отидат в Уинчестър, станал от леглото си, стегнал се и отишъл при кралицата.
— Сеньора — рекъл й той, — ако бъдеш така любезна да ми позволиш, ще отида на този турнир.
— Но защо си така изостанал от другите? — учудила се кралицата.
— Защото бих искал да отида съвсем сам и да се явя на турнира така, че да не бъде разпознат нито от чужденците, нито от моите приятели.
— Иди тогава — насърчила го кралицата. — Щом това ще ти достави удоволствие, аз на драго сърце те подкрепям.
Ланселот тутакси се разделил с нея и се прибрал у дома, където прекарал, докато не паднала нощта.
II
Госпожицата от Ескалот
Същата вечер, след падането на нощта, когато всички в Камелот си легнали да спят, Ланселот отишъл при своя оръженосец и му казал:
— Трябва да се качиш на коня и да яздиш с мен, защото искам да присъствам на турнира в Уинчестър. Но двамата с теб ще се движим само нощем, защото за нищо на света не бих желал да бъда разпознат по пътя.
Оръженосецът изпълнил нареждането на господаря си: приготвил се по възможно най-бързия начин и извел най-добрия кон на Ланселот, защото му било ясно, че той възнамерява да вземе участие в турнира.
След като напуснали Камелот и се упътили право към Уинчестър, двамата препускали цялата нощ, без да се спрат за почивка нито веднъж.
На другия ден още на зазоряване Ланселот и оръженосецът му се озовали край замъка, в който кралят бил отседнал през нощта, ала рицарят така и не влязъл в него, тъй като не искал да се появява на кон посред бял ден, за да не бъде случайно разпознат. Придвижвайки се покрай крепостните стени, той яздел така приведен, че човек трудно можел да види кой е той. Правел това заради рицарите на краля, които излизали от замъка, и се ядосвал много, че бил пристигнал толкова рано.
Крал Артур, който стоял, облегнат на един прозорец, съгледал коня на Ланселот и веднага го познал, защото лично му го бил подарил, ала самия рицар — не, защото яздел силно приведен. При преминаването на някакъв уличен кръстопът обаче Ланселот вдигнал глава и кралят тутакси го разпознал и го показал на Жирфлет:
— Видя ли Ланселот, който вчера ни заблуждаваше, че бил болен, а сега, кой знае как, се е озовал в този замък?
— Сеньор — отвърнал му Жирфлет, — ще ти кажа защо Ланселот се държи по този начин. Той иска да отиде на турнира, но така, че никой да не го разпознае. Затова и не пожела да тръгне с нас. Говоря ти самата истина, можеш изобщо да не се съмняваш в това.
А Ланселот, който нямал представа за всичко това, навлязъл в замъка*34 заедно със своя оръженосец и отседнал в един дом, където наложил пълна забрана да споменават за него, в случай че някой от местните хора попита кой е той.
Кралят, който продължавал да стои на прозореца, за да разбере дали Ланселот ще се появи отново, почакал още известно време, додето не се убедил, че Ланселот е останал в града, след което рекъл на Жирфлет:
34
11* Тук под „замък“ следва да се разбира укрепено селище, включващо повече сгради и съоръжения.