— Прав си — съгласил се Боорт, — така беше. В този момент изпитах за теб страх, какъвто никога не съм изпитвал, и ако бе продължил по същия начин, както беше започнал, ти нямаше да избегнеш смъртта. Защото той съвсем нямаше да прояви великодушието, което ти прояви към него. Инак се убедих още веднъж, че вие сте двамата най-добри рицари на света.
Така разговаряли хората в Гон по повод на битката, не можейки да се начудят как месир Говен е устоял толкова дълго на Ланселот, защото всички знаели, че Ланселот не само е най-добрият рицар на света, но е и около двадесет и една години по-млад от него. Впрочем по онова време месир Говен ще да е бил на около седемдесет и шест, а крал Артур — на деветдесет и две години*101.
Когато войниците на краля видели, че Ланселот се е върнал в града, те се затичали към монсеньор Говен, който се бил подпрял на щита си, неспособен да се държи на крака. Качили го тогава на един кон и го отвели право при краля, където му свалили доспехите. Той бил толкова зле, че припаднал още в ръцете им. Веднага повикали лекаря, който след огледа на раните казал, че ще излекува за кратко време повечето рани, но е силно обезпокоен от дълбоката рана на главата.
Тогава кралят казал на Говен:
— Драги племеннико, погубиха те твоята крайност и неумереност. И това е голямо нещастие, защото от нашия род никога не ще излезе друг толкова славен рицар, какъвто си и какъвто бе ти.
Месир Говен нямал сили да отговори. Чувствал се толкова зле, че не бил уверен дали ще види следващия ден. Всички, голямо и мало, плачели, виждайки монсеньор Говен в толкова тежко състояние; плачели богати и бедни, защото изпитвали към него голяма обич. Нощта те прекарали край него, боейки се да не го видят как умира в ръцете им.
През цялата нощ той не отворил очи, не промълвил и дума, не помръднал, сякаш наистина бил мъртъв; само по някое време от него се изтръгнало болезнено стенание. Преди още да се разсъмне, кралят наредил да раздигнат палатките и шатрите, решен да не се бави повече, а да отиде в Галия и да остане там, докато разбере дали месир Говен ще оздравее, или не. На сутринта, още при изгрев-слънце, угрижен и нажален, той напуснал кралство Гон, след като наредил да носят Говен на носилка — толкова болен, че дори лекарят очаквал всеки момент да го види мъртъв.
V
Артур побеждава римляните
Крал Артур се разположил край един град, наречен Мо102, и останал там, докато месир Говен започнал да оздравява. След като прекарал там много време, той заявил, че скоро ще си отиде в кралство Логрия.
Ала именно тогава до него достигнала новина, която дълбоко го развълнувала. Една сутрин, едва станал от сън, при него пристигнал някакъв оръженосец, който му казал:
— Сеньор, нося ти доста неприятни новини.
— Какви новини? — попитал кралят.
— Сеньор, римляните нахлуха в твоите земи. Успяха вече да опожарят и разорят цяла Бургундия, раниха и избиха хората, опустошиха земята. Убеден съм, че през тази седмица ще потеглят срещу теб с голяма войска, за да ти дадат сражение в открито поле. Никога не си виждал толкова многобройни войски**103.
При тази новина кралят наредил на младежа да си мълчи, защото ако хората го чуят, някои може наистина твърде много да се изплашат. Вестителят обещал, че повече няма и дума да каже.
Артур отишъл при монсеньор Говен. Той вече бил почти здрав, ако не се брои все още неизлекуваната рана на главата му, от която в края на краищата и починал. Кралят го попитал как се чувства.
— Сеньор, слава Богу, добре съм. Излекувал съм се почти напълно и мога да нося оръжие.
— За съжаление, ще се наложи да го носиш — рекъл кралят, — защото днес до нас достигнаха много лоши новини.
— Какви новини? — попитал месир Говен. — За Бога, кажи ми какво става.
— Един млад оръженосец ми съобщи, че римските войски са навлезли в страната, в която се намираме, и тази седмица се канят да тръгнат на поход насам, за да ни дадат сражение в открито поле. Помисли какво да правим.
— Според мен най-доброто, което можем да направим, е още утре да вдигнем стана, да се насочим насреща им и да ги нападнем. Мисля, че римляните са толкова малодушни и слабосилни, че не ще могат да ни се опълчат.
101
158* За пръв път научаваме възрастта на протагонистите. Годините с нищо не са отслабили воинските им способности. От своя страна, Гениевра, въпреки своите петдесет години, си остава най-красивата дама в кралството (фрагм. 4). Причините за упадъка на артуровата епоха не са биологични.
102
160* Град Мо е разположен на границата между областите Ил дьо Франс и Шампан. Споменава се и в
103
160** Епизодът за войната на Артур срещу римляните се съдържа в четири творби, които са сред основните източници за автора на