Римляните, виждайки, че владетелят им е мъртъв, веднага нарушили строя и се разбягали на всички страни. Противниците им се втурнали да ги преследват, да ги убиват и секат на парчета. Настанала такава жестока сеч, че от цялата войска оцелели само сто души, които били взети в плен.
Довели ги пред крал Артур.
— Вие ще умрете — казал им той, — ако не ми се закълнете, че ще изпълнявате моята воля.
Всички му се заклели във вярност. Тогава той наредил да приберат тялото на императора и да го сложат на носилка, след което се обърнал към римляните:
— Отнесете вашия император в Рим и кажете на всички, които срещнете, че вместо данъка, който искаха да им плащам, им изпращам трупа на техния император, и че друг данък крал Артур никога няма да им прати.
Римляните отговорили, че ще предадат това послание, а после се разделили с краля. Той останал на бойното поле, понеже не искал да се придвижва през нощта.
Ала разказът спира сега да говори за тях и се връща към оръженосеца, когото кралица Гениевра изпратила при крал Артур, за да му разкаже за предателството на Мордред и за това как тя самата била обсадена в Лондонската кула.
VI
Бащина омраза
И тъй, разказът продължава с това, че точно в деня, в който римляните били разгромени — а за това стана дума малко по-горе, — пратеникът, когото кралица Гениевра проводила от кралство Логрия в Гон, за да отнесе на Артур новините за Мордред, се представил на краля. Той бил много радостен от прекрасната победа, с която Господ Бог го бил дарил, помрачена само от състоянието на монсеньор Говен, който бил толкова зле, че очевидно нямало да избегне смъртта.
Говен не се оплаквал от никоя друга рана освен от тази, която получил в главата от Ланселот. Римляните просто подновили страданията му със силните удари, които му нанесли по шлема. Ако кървял обилно, то било заради самоотверженото му поведение в битката, а ако не бил толкова храбър, римляните нямало да бъдат победени, независимо от силата на противниците си.
И тъй, пратеникът на кралицата се представил на крал Артур и му казал:
— Господарю, при теб ме изпраща кралица Гениевра, твоята съпруга, която чрез мен ти известява, че си я предал и измамил, както и че каквато и да е твоята воля, й предстои да бъде опозорена — и тя самата, и целият й род.
След което му описал какви неща върши Мордред, как се е коронясал за крал на Логрия, как всички най-високопоставени барони, владеещи земи, дадени им от крал Артур, са се признали за негови васали, и как ако сега се върне в своята страна, той няма да бъде посрещнат като владетел, а като смъртен враг.
Сетне му разказал как Мордред държи кралицата обсадена в Лондонската кула и всеки ден се опитва да я превземе с пристъпи.
— И понеже се бои Мордред да не я погуби, моята господарка те умолява в името на Господ Бог да й се притечеш по най-бързия начин на помощ, защото ако се забавиш дори малко, тя ще бъде заловена. А Мордред я мрази с такава смъртна ненавист, че ще се гаври с нея и с тялото й, а това ще бъде голямо унижение и за теб.
Крал Артур бил толкова смаян от това известие, че задълго останал безмълвен. Като дошъл на себе си, казал на пратеника, че с Божията помощ ще оправи нещата. Сетне горчиво заплакал, а когато проговорил отново, казал следното:
— Ах, Мордред, сега ми даваш да разбера, че именно ти си бил змийчето, което видях някога да излиза от моята утроба, да изгаря цялата ми земя, а след това да се нахвърля върху мен самия*105. Ала никога баща не е сторвал на своя син онова, което сега аз ще сторя на теб: ще те убия със собствените си ръце, нека целият свят бъде наясно с това и дано Господ Бог не позволи да умреш от друга ръка освен от моята.
Мнозина от свитата на Артур чули тези думи и останали изумени. По този начин те узнали, че Мордред е син на краля**106. За някои това било огромна изненада.
106
164** Джефри Монмутски и Вас не споменават за това бащинство.