Тогава кралят наредил на приближените си още тази нощ да оповестят на цялата войска да бъде готова за поход от ранни зори, както и да я осведомят, че ще поемат по пътя към морето, за да отплават за кралство Логрия. Още при съобщаването на новината бойците навсякъде започнали да раздигат палатките и шатрите.
Кралят заповядал също да подготвят носилка за монсеньор Говен, тъй като не искал да го оставя далеч от себе си. Ако му било съдено да умре, Артур искал да присъства на последните мигове от живота му, а ако оживеел, щял да изпита голямата радост от това. Всички изпълнили безпрекословно заповедите на краля.
На сутринта, още на разсъмване, войската потеглила на поход и вървяла, докато не стигнала до морето. Тогава месир Говен промълвил тихо на хората, които го придружавали:
— Ах, Господи! Къде се намирам?
— Сеньор — казал един от рицарите, — намираме се на брега на морето.
— И накъде сте тръгнали? — продължил да пита той.
— Сеньор, искаме да отплаваме за кралство Логрия.
— Ха! Господи! Благословени да сте, задето ще ми помогнете да умра на родна земя, която така копнеех да видя отново!
— Сеньор — рекъл му тогава рицарят, с когото разговаряли, — нима мислиш, че е дошло време да умреш?
— Да, със сигурност — отвърнал му Говен, — убеден съм, че няма да живея повече от петнадесет дни. Но не толкова предстоящата смърт ми причинява болка, колкото това, че преди да умра, няма да видя Ланселот. Защото ако мога да видя онзи, когото смятам за най-добрия и най-благородния рицар на света, и ми бъде позволено да му поискам прошка, задето напоследък се държах толкова зле към него, си мисля, че душата ми ще бъде по-спокойна след смъртта.
Докато месир Говен произнасял тези думи, се появил кралят, който чул какво казал.
— Драги племеннико — обърнал се тогава той към него, — твоето неблагоразумие ми причини големи щети, защото ми отнема теб — човека, когото обичах най-много от всички, а след теб — и Ланселот, от когото хората изпитват такава боязън, че ако подозираше колко близки са отношенията ни сега до тези, които бяха преди, Мордред никога нямаше да събере чак такава дързост, за да извърши вероломството, на което сме свидетели. Оттук насетне ще страдам от липса на достойни и храбри мъже като вас и като онези, на които можех да имам пълно доверие в случай на необходимост. Предателят е обединил всички сили на моята страна, за да се опълчи срещу мен. Ах, Господи! Да бяха рицарите от предишната компания край мен сега, нямаше да почувствам и капка страх, ако ще целият свят да се бе изправил насреща ми.
Така нареждал крал Артур, а жалбите му причинили голяма болка на месир Говен.
— Господарю — с голямо усилие промълвил той, — ако си изгубил Ланселот заради моето безразсъдство, спечели го отново със своята мъдрост. Можеш лесно да го привлечеш, ако искаш, защото е най-добрият човек на света. Той те обича толкова, че ще се върне, ако го повикаш при себе си, убеден съм в това. Пък и, доколкото виждам, ти имаш нужда от него, така че не го изпускай — умолявам те в името на доверието, което ми имаш, — защото със сигурност няма никога повече да ме видиш в доспехи — нито ти, нито който и да било друг.
Като чул месир Говен да говори, че не е възможно да избегне смъртта, крал Артур толкова много се натъжил, че предизвикал съчувствието на всички присъстващи.
— Драги племеннико — казал той, — нима са верни думите ти, че скоро ще ни напуснеш?
— Да, сеньор — отвърнал Говен, — знам, че след три дни няма повече да ме има.
— Значи имам много сериозна причина да бъда печален — казал кралят, — защото най-голямата мъка ще падне върху мен.
— Сеньор, при всяко положение бих те посъветвал да призовеш на помощ Ланселот. Убеден съм, че ще дойде веднага щом прочете твоето писмо, защото те обича далеч повече, отколкото си представяш.
— Едва ли — възразил му кралят. — Аз имам толкова грехове към него, че всяка молба навярно ще бъде безполезна. Не, няма да го моля за нищо.
В този миг при краля дошли моряците, които му казали:
— Сеньор, когато пожелаеш, можеш да започнеш товаренето на войската. Приготвили сме всичко необходимо за плаването. Излязъл е и доста силен попътен вятър, който бързо ще ни подхване. Всяко забавяне ще е неразумно.