Кралят наредил да отнесат монсеньор Говен на кораба. Прислужниците, които се заели с това, се постарали да го настанят по възможно най-удобния начин. След него се качили останалите висши барони със своите оръжия и коне. По-нискостоящите барони заедно със своите хора се натоварили на другите кораби.
Така си отишъл крал Артур, уязвен дълбоко от вероломството на Мордред, но още по-опечален заради състоянието на монсеньор Говен, което се влошавало с всеки изминат ден и го приближавало към края му. Тази болка карала сърцето му да се свива повече от всяка друга; болка, която не му давала отдих ни денем, ни нощем; болка, която не му позволявала нито да яде, нито да пие.
Ала сега разказът престава да говори за него и се връща към Мордред.
VII
Вълнения в кралство Логрия
Разказът продължава с това, че Мордред упорствал в пристъпите и обсадата на Лондонската кула достатъчно дълго, за да й причини немалко щети. На няколко пъти нареждал да се стреля по нея с тежки катапулти и да й се нанасят мощни удари с таран, така че обсадените нямало да издържат дълго, ако не се защитавали с удивителна храброст.
Понеже обсадата се проточила, Мордред не преставал да призовава за помощ най-високопоставените благородници от Ирландия, Шотландия, а и от другите страни, чиито владетели били получили земите си от него. Когато се отзовавали на исканията му, той им правел толкова скъпи подаръци, че те застивали в неподправено изумление. Мордред покорил сърцата на тези хора с такова умение, че те се привързали изцяло към него и навсякъде повтаряли, че са готови да му се притекат на помощ срещу всички, дори срещу крал Артур, ако съдбата пожелаела да го доведе обратно на родна земя.
Така Мордред привлякъл на своя страна всички благородници, получили в свое владение земите си от краля, и ги задържал задълго край себе си. Това впрочем не му било трудно, защото преди да тръгне, Артур му бил оставил на разположение всички свои съкровища, където и да се намирали те. Нещо повече, всеки благородник му носел по нещо, смятайки, че тези дарове са добри вложения заради голямата щедрост на новия владетел.
Един ден, в който кулата за пореден път била подложена на пристъп, пристигнал вестител, дръпнал Мордред настрана, за да бъде далеч от тълпата, и му казал:
— Сеньор, идвам, за да ти донеса изненадваща новина: крал Артур се е завърнал в Логрия с цялата си войска и е потеглил начело на голяма армия срещу теб. Ако решиш да го изчакаш тук, ще го видиш да пристига след два дена. Не е възможно да избегнеш сражението с него — той затова е тръгнал срещу теб. Внимавай какво ще решиш, защото ако не последваш някой мъдър съвет, можеш съвсем скоро да намериш своята гибел.
Като чул тази новина, Мордред се вцепенил от ужас, защото изпитвал голям страх от крал Артур и неговата мощ, а същевременно се притеснявал, че собственото му вероломство може да му навреди повече от всичко.
Затова свикал на съвет хората, на които имал най-голямо доверие, и ги попитал какво да правят при това положение.
— Сеньор — казали те, — единствения съвет, който можем да ти дадем, е да събереш своите хора и да излезеш срещу краля, за да го принудиш да освободи тази земя, чиито най-високопоставени благородници са те въвели във властта. Ако не иска да напусне страната, ти разполагаш с повече хора от него, и то хора, които истински те ценят и обичат. Нападни го, без да се плашиш. Дай си сметка, че неговите хора няма да ти устоят, защото са изтощени и отслабени, докато ние сме свежи и отпочинали, тъй като отдавна не сме обличали доспехите. Преди да потеглиш на поход, попитай своите барони дали са склонни да участват в битката. Мислим, че друго решение освен това, което предлагаме, няма.
Мордред отвърнал, че ще последва тези съвети, и свикал при себе си бароните и висшите благородници от страната, които по това време се намирали в града. Щом се събрали, той им казал, че крал Артур върви срещу тях начело на своите войски и ще бъде в Лондон след два дена.
— Сеньор — рекли тогава бароните, — какво ни вълнува неговото пристигане? Ти имаш повече хора от него: можеш да му излезеш насреща, без да се притесняваш от нищо. Ние сме готови по-скоро да посрещнем смъртта, отколкото да не защитим земята, която ти си ни дал, така че изобщо няма да липсваме от бойното поле, докато все още можем да държим оръжие.
Като чул, че са готови да се бият, Мордред изпитал голяма радост, благодарил на всички и им заповядал да се въоръжат незабавно, защото най-доброто решение било да излязат срещу Артур, преди той да е опустошил страната.