Новината бързо се разпространила навсякъде: говорело се, че ще излязат от града на следващия ден, за да се отправят на поход срещу крал Артур. Цялата нощ и за едните, и за другите преминала в усилена подготовка, а на сутринта, още при изгрев-слънце, хората на Мордред напуснали Лондон, наброявайки според собствените си преценки десет хиляди души.
Ала тук разказът спира да говори за тях и се връща към кралица Гениевра, съпругата на крал Артур.
Когато Мордред напуснал Лондон начело на своите войски, хората в кулата вече били в течение на събитията. Те знаели, че крал Артур идва и че Мордред и привържениците му са излезли от града, за да се бият с тях. Съобщили за това на кралицата, която се почувствала и радостна, и нещастна: радостна, защото вече почти се виждала свободна, а нещастна, защото се бояла кралят да не загине в битката. Налегнали я тогава тягостни мисли и толкова се разтревожила, че не знаела какво да прави.
Докато се намирала в това състояние, по случайност пристигнал нейният братовчед. Като я видял да плаче, той много се притеснил и й казал:
— Ах, сеньора, какво ти става? За Бога, кажи ми, за да ти помогна, ако мога.
— Ще ти кажа — отвърнала Гениевра. — До това състояние ме доведоха две неща: от една страна, виждам, че монсеньор кралят ще влезе в битката и ако Мордред победи, ще ме убие. От друга страна, ако кралят спечели битката, той едва ли ще повярва, че Мордред не се е съвкупявал с мен поради неистовото му желание да ме притежава. Убедена съм, че ще ме убие веднага щом се озова под негова власт. Виждаш, че и в единия, и в другия случай е невъзможно да избягам от смъртта. Хайде сега кажи мога ли да бъда щастлива!
Братовчед й се зачудил какво да й отговори, виждайки, че смъртта я дебне отвсякъде.
— Кралице — казал й той след известен размисъл, — може пък на Господ Бог да е угодно нашият владетел кралят да изпитва към теб по-голяма благосклонност, отколкото си представяш. Не се притеснявай толкова, а се моли на Господ да даде на краля честта на победата и да те пощади от неговия гняв, ако е вярно, че той изобщо ти се гневи за нещо.
Тази нощ кралицата почти не спала, защото не била спокойна, а силно изплашена: спасение не се задавало отникъде.
На другия ден още призори Гениевра събудила две от своите камериерки, на които имала най-голямо доверие. Веднага щом се облекли, тя качила всяка от тях на отделен кон, довела и двама оръженосци със заръка да изведат два коня, натоварени със злато и сребро.
Сетне сама напуснала Лондонската кула и навлязла в близката гора, в която се намирало едно абатство с монахини, основано от нейните предци. При своето пристигане тя била приета с всички почести, дължими на дама с нейния ранг. Гениевра заповядала да разтоварят съкровището, след което казала на прислужничките си:
— Госпожици, можете да си заминете или да останете, решете сами. Що се отнася до мен, аз ще остана тук и ще се отдам на Господ Бог заедно с монахините от този манастир. Правя това, защото моята майка, която бе кралица на Тармелида и наистина бе свята жена, се замонаши в тази обител и прекара в нея остатъка от живота си.
При тези думи девойките започнали да леят горчиви сълзи.
— Кралице — казали те, — не е възможно да приемеш тази чест без нас.
Гениевра им отговорила, че е много щастлива да бъде заедно с тях.
В този миг при тях дошла абатисата. Като видяла кралицата, тя изразила голямо задоволство от нейното присъствие. Кралицата обаче настояла игуменката да следва разпоредбите на манастирския типик.
— Кралице — възразила й абатисата, — ако монсеньор кралят си бе отишъл от този свят, щяхме с радост да те приемем като дама и наша сестра. Ала понеже той все още е жив, не ще дръзнем да те приемем, защото узнае ли за това, ще ни избие всички. После, има и още нещо: ако те приемем, ти не ще можеш да издържаш на тукашните правила, защото са много строги, особено за теб, която си свикнала с всички удобства на светския живот.
— Госпожо игуменке — не се съгласила кралицата, — ако откажеш да ме приемеш, това ще е най-лошото и за теб, и за мен. Защото ако си отида оттук и изпадна в някаква беда, кралят — можеш да бъдеш сигурна в това — ще ти потърси сметка за това нещастие, защото ти ще носиш отговорността, че се е стигнало до него.