Сетне изтеглил меча си и му нанесъл такъв удар, че го ранил смъртоносно. Чувствайки, че краят му наближава, господарят на замъка се опитал да избяга, но рицарят го спрял и му нанесъл втори удар, който го повалил мъртъв насред замъка.
Тогава един от местните рицари се провикнал:
— Ха! Нещастие! Беда! Този рицар уби нашия сеньор!
Новината мигом се разнесла из целия град. Хората грабнали оръжие и закрещели, че тези рицари горчиво ще се разкайват, задето са дошли, и сега ще ги накарат да си платят скъпо и прескъпо за смъртта на техния господар. Всички се втурнали към замъка и нападнали пришълците, ала те се защитавали добре, тъй като били храбри рицари и приятели, така че гражданите на Белое скоро си дали сметка, че са постъпили крайно неразумно, като са тръгнали да се бият с тях. Така за кратко време се видели принудени да напуснат замъка.
Тази нощ съратниците на месир Говен пренощували в замъка, като заситили глада и жаждата си с каквото намерили в него. На сутринта изработили носилка, за да вземат със себе си и дамата, след което потеглили на път и яздили, докато не пристигнали в Камелот. Когато гражданите узнали, че са донесли тялото на монсеньор Говен, всички те били много натъжени от неговата смърт и дори си казвали, че се чувстват направо смазани от тази новина. Наизлезли да изпроводят тялото му до голямата църква и го поставили в средата й.
Когато всички в града научили, че тялото на монсеньор Говен е в главната им църква, към нея се устремило неизброимо множество хора. С настъпването на третия час, когато погребалната церемония вече била приключила, тялото било положено до брат му Гахериет, а върху общата им гробница била поставена плоча със следния надпис:
Тук лежат двамата братя месир Говен и Гахериет, които Ланселот от Езерото уби заради безразсъдството на монсеньор Говен.
Така Говен бил погребан заедно с брат си Гахериет. Кончината му предизвикала голяма скръб сред хората из цялото кралство.
Ала сега разказът спира да говори за монсеньор Говен и за дамата от Белое и се връща към събитията около крал Артур и неговата компания.
IX
Колелото на Съдбата
И тъй, разказът продължава с това, че когато крал Артур се разделил за последно с тленните останки на монсеньор Говен, които изпратил в Камелот, той се върнал в Дувърския замък и останал там през следващата нощ. На другата сутрин напуснал крепостта и потеглил с цялата си войска на поход срещу Мордред. С падането на нощта се настанил да пренощува в окрайнините на една гора.
След като си легнал и заспал, му се присънило, че месир Говен идва при него, по-красив, отколкото го бил виждал някога, а зад него вървяло голямо множество бедняци, които в един глас викали:
— Кралю Артуре, ние превзехме Божия дом в угода на твоя племенник монсеньор Говен заради големите добрини, които той ни е сторил. Направи като него и ще постъпиш като истински мъдрец!
Кралят им отговорил, че това е чудесно. Сетне се затичал към своя племенник, за да го прегърне, и тогава месир Говен му казал през сълзи:
— Сеньор, в никакъв случай не влизай в сблъсък с Мордред, защото или ще загинеш, или ще бъдеш смъртно ранен.
— Няма как — отвърнал му кралят, — принуден съм да вляза в битка с него, пък ако ще това да ми струва живота, защото ако не избавя страната си от коварния предател, това ще означава, че съм се отказал да защитавам правотата си.
Тогава месир Говен тръгнал да си върви, безкрайно натъжен и нажален, казвайки на изпроводяк на вуйчо си крал Артур:
— Ах, сеньор, колко печално, колко жалко е, че си се запътил така устремно към своя край!
После се върнал обратно, за да му каже:
— Сеньор, прати да повикат Ланселот, защото ако той е до теб, Мордред за нищо на света не ще може да се опълчи срещу теб. Ако обаче не го повикаш на помощ, не ще има как да избегнеш смъртта.
Кралят му отвърнал, че никога няма да повика Ланселот, защото му е причинил толкова беди, че, доколкото може да си представи, той няма да се отзове на неговата молба. Тогава месир Говен отново тръгнал да си върви, казвайки през сълзи: