— Сеньор, знай, че това ще е невъобразимо нещастие за всички свестни хора!
Такива били съновиденията на крал Артур през тази нощ. На сутринта, щом се събудил, той се прекръстил с думите:
— Ах, скъпи Господи Иисусе Христе, Ти, Който си ми отредил толкова много почести, откакто нося короната и владея тази страна, мили любезни Господи, в името на Твоето милосърдие, не позволявай да понеса срама на поражението в тази битка, дай ми победа над вероломните неприятели, които потъпкаха клетвите си към мен.
Произнесъл веднъж тези думи, кралят станал и отишъл да изслуша богослужението в прослава на Светия Дух. Щом църквата пуснала, той се погрижил войската му да закуси, тъй като не знаел в кой точно миг щял да срещне Мордред. След като похапнали, Артур и неговите хора потеглили на път и яздили спокойно през целия ден, без да бързат, за да не изморят конете преди битката. Вечерта се настанили за нощувка в равнината на Ловедон, където никой не ги обезпокоил. Кралят си легнал сам в шатрата в компанията единствено на своите камериери.
Щом заспал, му се присънило, че вижда към него да върви една дама — най-красивата от всички, които бил срещал през живота си. Тя го повдигнала от земята и го отнесла на най-високата планина, която някога бил виждал. Там го поставила върху голямо колело, в горната част на което имало седалки, част от които се изкачвали нагоре, а други слизали надолу. Кралят се огледал, за да види на кое място е бил поставен да седне, и установил, че неговото е най-високопоставеното. Тогава дамата го попитала:
— Артуре, къде си?
— Сеньора — отвърнал й той — седнал съм на едно високо колело, но не знам какво представлява то.
— Това е колелото на Съдбата — казала дамата.
Сетне го попитала:
— Артуре, какво виждаш?
— Сеньора, струва ми се, че виждам целия свят.
— Така е, виждаш го. И няма значителна страна, на която да не си бил господар до този ден, защото в окръжността, която забелязваш пред себе си, ти беше досега най-могъщият сред всички крале. Ала такава е земната слава: няма човек, пък ако ще да е най-високопоставеният, който да не е принуден, падайки отвисоко, да изостави притежанието на света*109.
Едва изрекла тези думи, тя го сграбчила и го запокитила на земята, и то с такава жестокост, че след падането си кралят се чувствал напълно сломен и усещал как губи силата на своите крайници.
Така крал Артур узнал за бедите, които го очакват. На сутринта, още щом станал, той отишъл да изслуша утринното богослужение, след което си надянал доспехите и по възможно най-добрия начин се изповядал пред един архиепископ за всички грехове към своя Създател, за които се чувствал виновен. След изповедта и опрощението, което получил от него, той му разказал за съновиденията, споходили го през последните две нощи.
Като изслушал разказа му, архиепископът казал:
— Ха, сеньор, ако искаш да спасиш душата, личността и кралството си, върни се веднага с цялата си войска в Дувър и повикай на помощ Ланселот: той ще отвърне на твоя призив. Защото ако влезеш сега в сблъсък с Мордред, ще бъдеш смъртно ранен или убит, а за всички нас това ще бъде злочестина, която ще трае до края на света. Кралю Артуре, това са нещата, които ще те сполетят, ако влезеш в сражение с Мордред.
— Сеньор — отвърнал му кралят, — говориш ми за чудеса, като ме призоваваш да се откажа от нещо, което няма как да избегна.
— И все пак именно по този начин трябва да действаш, ако не искаш да си навлечеш беда.
Така говорел свещенослужителят в надеждата си да отклони Артур от намеренията му. Ала това не можело да стане, защото кралят се бил заклел в душата на своя баща Утерпандрагон, че няма да отстъпи, а ще влезе в сражение с Мордред.
— Кралю — рекъл тогава архиепископът, — много жалко, че не съумявам да те отклоня от това твое решение.
Кралят му казал, че няма смисъл повече да говорят по този въпрос, защото не ще се откаже от своите намерения, ако ще да му обещават всички почести на света.
Този ден кралят с войската си се придвижвал право към полето край Солсбъри, съзнавайки, че именно тук би трябвало да се състои битката на живот и смърт, за която неведнъж са говорили Мерлин и други пророци. Като навлязъл в равнината, той казал на своите хора да спрат, защото това е мястото, където ще изчакат Мордред. Те изпълнили заповедта му и устроили своя стан, след което се заели да се подготвят по най-добрия начин за предстоящото сражение.
109
176* Средновековната алегория за колелото на Съдбата често бива обвързвана с мотива за смяната на царствата (