Агата Кристи
Смъртта на лорд Еджуеър
Вечер в театъра
Човешката памет е къса. Огромният интерес и вълнението, предизвикани от смъртта на Джордж Алфред Св. Винсънт Марш, четвърти барон Еджуеър, са вече минало. Нови сензации изместиха това събитие на по-заден план.
Името на моя приятел, Еркюл Поаро, нито веднъж не се спомена във връзка със случая. Позволявам си да отбележа, че това напълно отговаряше на неговите желания, защото той предпочиташе анонимността. Заслугите бяха отдадени другиму — Поаро сам пожела така. Нещо повече — по силата на своето чудато лично мнение той сметна случая за личен провал. И до ден-днешен се кълне, че само случайната реплика на непознат минувач от улицата го е насочила към вярната следа.
Независимо от всичко това именно неговият гений стигна до истината на тази загадка. Лично аз дълбоко се съмнявам, че извършителят на престъплението щеше да бъде намерен, ако не бе Еркюл Поаро.
Според мен вече е дошло времето да изложа черно на бяло случилото се, тъй като разполагам с всички факти.
А освен моите лични подбуди решението ми ще удовлетвори и желанието на една много очарователна дама.
Често си спомням онзи ден в безупречно подредената малка всекидневна на Поаро, когато, крачейки напред-назад по една и съща педантично отмерена ивица от килима, дребният ми приятел ни поднесе своето неповторимо и поразително резюме на случая. Ще започна разказа си оттам, откъдето го започна и той — от един лондонски театър през юни миналата година.
Тогава цял Лондон беше полудял по Карлота Адамс. Миналата година бе изнесла няколко матинета, които преминаха с огромен успех. Тази година сезонът й продължи три седмици. В разказа ми става дума за нейната предпоследна вечер. Карлота Адамс бе млада американка, която притежаваше удивителния талант да представя моноспектакли без всякакъв грим и декори. Говореше с лекота едва ли не всички езици. Един от нейните скечове — вечер в чуждестранен хотел — беше наистина великолепен. На сцената тя превъплъщаваше един след друг образите на американски и немски туристи, на представители от заможните английски среди, на дами със съмнителна репутация, на обеднели руски аристократи и отегчени, но дискретни келнери.
Скечовете й бяха ту весели, ту тъжни. Образът на умиращата в болницата чехкиня просто те стягаше за гърлото. В следващата минута се тресяхме от смях, виждайки как зъболекар върти клещите и бъбри приятелски с жертвите си. Програмата завърши с обявените от нея няколко имитации.
И тук тя отново прояви неповторимото си дарование. Лишено от всякакъв грим, нейното лице някак изгубваше очертанията си, за да се превърне в това на известен политик, на прочута актриса или светска красавица. Всеки един от тези образи бе охарактеризиран с кратка, но типична за него реч. Карлота Адамс се справяше изключително майсторски, подчертавайки всяка присъща слабост на именитите личности.
Едно от последните й превъплъщения беше Джейн Уилкинсън — млада и талантлива американска актриса, радваща се на голяма популярност в Лондон. Изпълнението и бе наистина великолепно. Безсмислените дърдорения, които се лееха от устата й, бяха заредени с такава емоционалност, че човек неволно оставаше с усещането за някаква важна мисъл. Леко гърленият й глас, който тя владееше до съвършенство, беше заразителен. Сдържаните жестове, всеки със свое внушение, леко поклащащото се тяло, дори онова впечатление за физическа красота… постижението й наистина си оставаше необяснимо!
Винаги съм бил почитател на красивата Джейн Уилкинсън. Емоционалните й изпълнения ме бяха вълнували и винаги отстоявах мнението си за нейния сценичен талант пред онези, които приемаха красотата й, но я отричаха като актриса.
Беше малко необичайно да слушам сега същия този познат дрезгав глас с фаталистичните нотки, който ме беше вълнувал толкова често, и да наблюдавам привидно трогателния жест на бавно затварящата се и отваряща ръка, както и внезапното отривисто движение на главата назад, за да се открие лицето — нещо, което знаех, че актрисата прави в края на всяка драматична сцена.
Джейн Уилкинсън беше жертвала театралната си кариера заради един брак, но не след дълго се завърна на сцената.
Преди три години Джейн се бе омъжила за богатия, но малко ексцентричен лорд Еджуеър. Според мълвата тя го бе напуснала скоро след това. Във всеки случай осемнайсет месеца след сватбата тя вече се снимаше във филми в Америка, а този сезон се появи в една успешна пиеса на лондонска сцена.