— Помислих, че… — поколеба се той. — По-точно исках да я убедя да… да изясни някои неща… имам предвид да предостави на вас да изясните нещата. Имам предвид следното — ако вие се заемете с това, ще мога да разчитам на вашата дискретност, нали?
— Зависи — спокойно отговори Поаро.
— От какво?
— Представете си, че става въпрос за престъпление…
— О! Изключено!
— Не бъдете толкова уверен. Възможна е и такава развръзка.
— Но вие ще направите за нея всичко, нали? За нас?
— Естествено.
Поаро отново замълча, след което попита:
— Кажете ми — този човек, който ви следеше, на каква възраст е?
— О, доста млад, на около трийсет.
— А! — възкликна Поаро. — Забележително! Да, това доста променя нещата.
Брайън Мартин и аз го погледнахме учудено. Реакцията на Поаро бе трудно обяснима и за двама ни. Брайън вдигна въпросително вежди, а аз само поклатих глава.
— Да, да — измърмори отново той. — Историята става твърде интересна.
— Може и да е бил на повече от трийсет — каза Брайън колебливо, — но мисля, че не е.
— Не, не, аз напълно се доверявам на вашата преценка, мосю Мартин. Изключително интересно!
Слисан от тези загадъчни слова, Брайън Мартин не знаеше как да реагира. Опита се да смени темата на разговора:
— Снощи беше доста забавно, господа, нали? На този свят няма по-своенравна дама от Джейн Уилкинсън.
— Дама, която си поставя само една цел — уточни Поаро с усмивка. — Явно не обича да се занимава с няколко неща едновременно.
— Освен това умее да се измъква безнаказано — отбеляза Мартин. — Не мога да си обясня как я търпят хората!
— На една красива жена сме готови да простим всичко, приятелю — прекъсна го Поаро. Някакво пламъче заигра в очите му. — Представете си я с чип нос, с бледа кожа и нечиста коса. Тогава — ах! Тогава не би се „измъкнала“, както се изразихте вие, за нищо на света.
— Вероятно сте прав — призна Брайън. — Но понякога на човек му идва да полудее. Както и да е. Аз съм неин приятел, но понякога си мисля, че тя не е много наред.
— Тъкмо обратното — бих казал, че всичко беше много добре обмислено.
— Нямах предвид снощи. Тя прекрасно се грижи за интересите си и има изключителен нюх в бизнеса. По-скоро става въпрос за моралната страна.
— А, моралната страна!
— За Джейн Уилкинсън казват, че е аморална. За нея не съществуват понятия като „добро“ и „зло“.
— Аха, спомням си, че снощи споменахте нещо по-добро.
— Преди малко говорехме за престъпление…
— Да, да, кажете, приятелю?
— Не бих се изненадал, ако Джейн извърши престъпление.
— Всъщност вие я познавате доста добре — измърмори Поаро замислено. — Предполагам, че много пъти сте играли с нея, нали така?
— Да, познавам я отлично. Ето защо си я представям как убива с лекота.
— Аха! Буен нрав значи!
— О, съвсем не. Хладнокръвна е като буца лед. Ако някой застане на пътя й, тя ще го прегази, без да се замисли. И най-интересното е, че не приема никакви обвинения от морално естество — тя просто е на мнение, че всеки, който й пречи, трябва да бъде елиминиран.
В думите му като че ли отекна някакво огорчение. Какво ли си беше спомнил?
— Значи смятате, че Джейн може да извърши убийство, мосю Мартин, така ли?
Поаро го наблюдаваше внимателно. Брайън въздъхна дълбоко.
— Да, господа, мога да се закълна. Вероятно съвсем скоро ще си спомните думите ми… Аз просто я познавам — за Джейн убийството е като да изпие сутрешния си чай. Говоря ви истината, мосю Поаро.
Той стана.
— Разбирам ви — едва чуто промълви Поаро.
— Познавам я — повтори Брайън Мартин, — при това много добре.
Постоя така намръщено, после добави с променен тон:
— Що се отнася до разговора ни, мосю Поаро, ще ви уведомя за резултата след няколко дни. Ще се заемете с това, нали?
Поаро не отговори веднага.
— Да — каза той най-сетне. — Ще се заема. Струва ми се, че проблемът е интересен.
Последните му думи прозвучаха особено. Слязох да изпратя Брайън Мартин. На вратата той ме попита:
— Вие разбрахте ли какво имаше предвид, когато стана дума за възрастта на моя преследвач? Аз нищо не схванах.
— И аз — признах.
— Не виждам връзката. Да не би просто да се е пошегувал с мен?
— Не — отвърнах аз. — Поаро не е такъв човек. За да го каже, значи наистина е важно.