— Не знам как е за вас, но за мен това определено представлява интерес, мадам.
Джейн не му обърна внимание.
— Важното е, че най-после съм свободна!
— Все още не сте, мадам!
Тя го погледна с нетърпение.
— Добре де, ще бъда свободна. Не е ли същото?
Поаро я гледаше с изражението на човек, който не споделя нейното мнение.
— Херцогът е в Париж. Трябва веднага да му телеграфирам. Боже мой! Майка му ще се побърка!
Поаро стана:
— Мадам, радвам се, че всичко се нарежда по ваш вкус.
— Довиждане, Поаро. Ужасно съм ви благодарна.
— За нищо, мадам.
— Но вие ми донесохте добрата вест, мосю Поаро. Наистина ви благодаря.
— Това е, приятелю — обърна се Поаро към мен, след като напуснахме апартамента. — Единственото важно нещо за нея — самата себе си! Изобщо не я интересува защо това писмо не е стигнало до нея. Навярно вече сте забелязали, Хейстингс, колко умела е тя в бизнеса, но и как е лишена от всякакъв интелект. Добрият бог не дава всичко.
— Освен на Еркюл Поаро — подхвърлих лукаво аз.
— Вие ми се присмивате, приятелю — отвърна Поаро, вече успокоен. — Елате да се поразходим край реката. Искам да подредя мислите си.
Запазих дискретно мълчание, оставяйки го да поднови разговора тогава, когато намери за добре.
— Това писмо… — поде отново той, докато крачехме край Темза. — То непрекъснато ме занимава. Съществуват четири възможности за изчезването му, приятелю.
— Четири?
— Да. Първата е да са го изгубили в пощата. Това понякога се случва, но само понякога. Даже твърде рядко. В случай че е било погрешно адресирано, отдавна трябваше да се е върнало при лорда. Не, склонен съм да отхвърля този вариант, макар да не изключвам вероятността той да се окаже единствено правилен. Втората възможност — нашата красавица просто лъже, че не го е получила. Звучи съвсем нормално. Стига да е в неин интерес, тази чаровна дама може винаги да излъже с присъщата й детска невинност. Само че не виждам къде е ползата за нея, Хейстингс. Ако е знаела за съгласието му да й даде развод, защо ще ме праща при лорда? Няма логика. Третата възможност — лордът лъже. Ако изобщо някой лъже тук, това по-скоро е той, отколкото съпругата му. Само че защо? За какво му е да измисля историята с писмото, написано преди шест месеца, когато може просто да се съгласи с предложението ми в момента? Склонен съм да мисля, че е изпратил писмото. Тук единственото неизвестно е мотивът му да промени така внезапно становището си по отношение на развода. Ето и четвъртата възможност — някой скрива писмото. И тук, Хейстингс, се сблъскваме с най-интересното — писмото може да е изчезнало или в Америка, или в Англия. Този, който го е потулил, не е искал лейди и лорд Еджуеър да се разведат. Хейстингс, бих дал много, за да науча какво се крие зад тази работа. Сигурен съм, че тук има нещо — готов съм да се закълна.
Помълча известно време и добави:
— Нещо, което до този момент само е загатнало за себе си.
Убийство
Следващият ден беше трийсети юни.
В 9.30 сутринта ни съобщиха, че инспектор Джап е долу и изгаря от нетърпение да ни види.
Бяха изминали години от последната ни среща с инспектора от Скотланд Ярд.
— Ah! Ce bon Japp11 — каза Поаро. — Какво ли го води насам?
— Сигурно ще търси помощ — подхвърлих язвително аз. — Пак е затънал в някоя каша и се е сетил за вас.
За разлика от Поаро аз не хранех особено благоразположение към Джап. Дразнех се не толкова от факта, че той използува ума на приятеля ми — в крайна сметка това се нравеше на Поаро, защото бе своего рода ласкателство, а от неприятно лицемерното държание на Джап, с което той се стараеше да прикрие очевидното. Обичам искрените хора. Споделих мислите си с Поаро, а той се засмя.
— Неотстъпчив сте като булдог, Хейстингс. Не забравяйте, че бедният Джап трябва да брани репутацията си и е напълно естествено да играе своите малки ролички.
Отбелязах колко глупаво изглежда това отстрани, но Поаро отново не се съгласи с мен:
— Външната изява — може да е bagatelle12 — но не е без значение за хората. Само така те съхранят те своята amour propre13.
Лично аз не бих имал нищо против дори и най-незначителното проявление на комплекс за малоценност у Джап, но спорът явно беше излишен. Освен това изгарях от нетърпение да науча причината за посещението му.