Инспекторът ни поздрави сърдечно.
— Май се каним да закусваме, а? Както виждам, мосю Поаро, още не сте намерили кокошки, дето да ви снасят квадратни яйца.
Това беше намек за оплакването на Поаро от различните размери на яйцата — сериозен повод да бъде засегнато чувството му за симетрия.
— Не, не съм — засмя се детективът. — Какво ви води при нас толкова рано, драги ми Джап?
— За мен не е рано. От два часа съм вече на крак. А това, което ме води тук, е убийство.
— Убийство?
— Лорд Еджуеър е бил убит снощи в дома си на Риджънт Гейт. Жена му го е намушкала с нож във врата.
— Как, съпругата му? — извиках аз.
Веднага си спомних думите на Брайън Мартин миналата сутрин. Като че ли беше предрекъл какво ще стане. Сетих се и как Джейн бе казала безгрижно, че „ще му види сметката сама“. Брайън Мартин я бе нарекъл аморална. Да, тя беше точно такава — коравосърдечна, егоцентрична и неразумна. Колко прав се оказа той!
Тези мисли още се въртяха в съзнанието ми, когато Джап продължи:
— Да. Нали я знаете — актриса е. Доста известна. Казва се Джейн Уилкинсън. Омъжила се за него преди три години. Не се разбирали и го напуснала.
Поаро изглеждаше озадачен и сериозен.
— Защо мислите, че именно тя го е убила?
— Няма място за мислене — сигурен съм. Познали са я. Даже не се е опитала да се скрие. Отишла до къщата с такси…
— С такси… — повторих аз механично след Джап. Думите й от предишната вечер в Савой отекнаха в съзнанието ми.
— … позвънила и попитала за лорд Еджуеър. Било е в десет часа. Икономът й казал да почака, но тя му отвърнала хладнокръвно: „Няма нужда, аз съм лейди Еджуеър. Предполагам, е в библиотеката.“ Тръгнала към библиотеката, отворила вратата и влязла вътре. Икономът се усъмнил, но какво можел да направи? Слязъл обратно долу. След десет минути чул входната врата да се затваря. Явно не е стояла дълго. Към единайсет икономът заключил входната врата както обикновено. Влязъл в библиотеката, но било тъмно. Помислил, че господарят му вече си е легнал. Сутринта една прислужница намерила трупа. Бил намушкан във врата.
— Никой ли не е чул вик или нещо подобно?
— Не, вратите на библиотеката са с дебела тапицерия. Имало е и движение по улицата. Пробождането е било смъртоносно, направо в малкия мозък. Лекарят каза, че удариш ли човек там, умира на място.
— Но трябва да знаеш къде да удариш. А това предполага познания по медицина, Джап.
— Да, така е. Засега само това е в нейна полза. Имала е страхотен шанс. Просто е уцелила мястото. Да се чудиш на късмета на някои хора.
— Едва ли ще е голям късмет за нея, ако я обесят, mon ami — забеляза Поаро.
— Вярно, така е. Ама и тя е постъпила глупаво — влязла като на парад, казала си името и прочие.
— Любопитно наистина.
— Вероятно не е мислела да върши нещо лошо. Скарали се, тя изважда джобно ножче и го намушква.
— Джобно ножче ли е било?
— Лекарят казва, че било нещо подобно. Каквото и да е то, взела го е със себе си. В раната нямаше нищо.
Поаро поклати глава неудовлетворен.
— Не, приятелю, звучи неправдоподобно. Познавам дамата лично. Не е способна на такова импулсивно деяние, дори да е изпаднала в ярост. Освен това тя е последната жена, която ще носи джобно ножче у себе си. Малко жени биха го направили, Джейн Уилкинсън не е сред тях.
— Казвате, че я познавате, мосю Поаро?
— Да, познавам я.
След тези думи замълча. Джап го гледаше въпросително.
— Да не би да знаете нещо повече, мосю Поаро? — осмели се да попита най-сетне той.
— А! — възкликна Поаро. — Добре, че се сетих. Какво всъщност ви води насам, Джап? Май не сте дошли просто да видите стария си приятел? Прав съм, нали? Станало е убийство и убиецът е налице. Имате и мотив… Между другото — какъв е мотивът, Джап?
— Искала е да се омъжи за друг. Чували са я да го казва много пъти. Заплашвала е, че ще вземе такси и ще му види сметката.
— О, вие сте добре информиран, приятелю, много добре информиран — каза Поаро. — Явно са се намерили доброжелатели.
В погледа му като че ли се четеше въпрос, но Джап не му отговори.
— Работата ни е да слушаме какво се говори, мосю Поаро — каза той сдържано.
Поаро кимна. Протегна ръка към днешния вестник. Докато бе чакал, Джап очевидно го беше разтворил на средната страница. Почти механично Поаро сгъна вестника, изглади го с ръка и го сложи на мястото му. Не отделяше очи от заглавията, дълбоко озадачен.