— Сериозно? Но защо?
Поаро се поколеба за миг.
— Ще ви отговоря — каза бавно той. — Но ще го направя по особен начин.
Джап изсумтя. Почти му съчувствах. Понякога поведението на Поаро може да подлуди човек.
— Ако разрешите — продължи Поаро, — ще позвъня на един човек и ще го помоля да дойде тук.
— Кого имате предвид?
— Господин Брайън Мартин.
— Филмовата звезда? Какво общо има той?
— Мисля — каза детективът, — че ще ви заинтригува това, което той ще каже, а и навярно ще ви е от полза. Хейстингс, ще бъдете ли така добър?
Взех указателя. Актьорът имаше апартамент близо до парка „Сейнт Джеймс“.
— Виктория 49499, моля.
Не след дълго чух сънливия глас на Брайън Мартин.
— Ало? Кой е?
— Какво да му кажа? — пошепнах аз, закривайки слушалката с ръка.
— Кажете му — диктуваше Поаро, — че лорд Еджуеър е бил убит и че мосю Мартин ще ми направи огромна услуга, ако ме посети веднага.
Повторих всичко дума по дума. Отсреща се чу изненадано възклицание:
— Боже мой! Значи тя все пак го направи! Идвам веднага!
— Какво каза той? — попита Поаро.
Повторих точно думите на Мартин.
— Аха! — каза детективът с доволно изражение. — „Значи тя все пак го направи!“ Това ли каза той? Точно, ама точно както си мислех!
Джап го изгледа любопитно.
— Нищо не разбирам, мосю Поаро. Първо искате да ме убедите, че дамата може би не го е сторила, а сега става ясно, че сте го знаели от самото начало.
Поаро само се усмихна.
Вдовицата
Брайън Мартин удържа думата си и пристигна за по-малко от десет минути.
Докато го чакахме, Поаро разговаряше за странични неща, като категорично отказваше да задоволи любопитството на Джап дори и с най-малката дреболия.
Явно новината дълбоко бе разстроила актьора, защото лицето му беше бледо и посърнало.
— За бога, мосю Поаро — каза той, като подаде ръка. — Това е ужасно. Потресен съм и същевременно не бих казал, че съм изненадан. Винаги съм имал предчувствието, че такова нещо може да се случи. Може би си спомняте, че вчера го споделих с вас.
— Mais oui, mais oui14 — реагира Поаро. — Отлично си спомням какво казахте вчера. Но нека ви представя на инспектор Джап, който се занимава със случая.
Брайън Мартин погледна към Поаро с укор.
— Не знаех — промърмори. — Трябваше да ме предупредите.
Кимна хладно на инспектора и седна в едно кресло. Устните му бяха плътно стиснати.
— Не разбирам — понечи да изрази недоволството си Мартин, — защо ме повикахте. Какво общо има всичко това с мен?
— Мисля, че има — започна Поаро внимателно. — Когато става въпрос за убийство, трябва да пренебрегнем личните си настроения и антипатии.
— Но моля ви се. Та ние с Джейн сме играли заедно. Познавам я много добре. По дяволите, ние сме приятели.
— И въпреки това, когато научавате, че лорд Еджуеър е убит, вие веднага решавате, че го е извършила тя — добави Поаро сухо.
Актьорът подскочи.
— Искате да кажете… — Очите му щяха да изхвръкнат от орбитите си. — Искате да кажете, че греша? Че не го е направила Джейн?
Тук се намеси Джап.
— Успокойте се, господин Мартин. Разбира се, че е тя.
Младият мъж отново се отпусна в креслото.
— За миг си помислих — промърмори той, — че съм направил ужасна грешка.
— В подобни моменти приятелството не трябва да ви влияе — отсече Поаро.
— Така е, но…
— Приятелю, сериозно ли възнамерявате да застанете на страната на една жена, извършила убийство? Убийство — най-страшното престъпление? — попита Поаро.
Брайън Мартин въздъхна:
— Вие не можете да разберете. Джейн не е обикновена убийца. Тя… тя не знае какво е добро и зло. Честно казано, тя не знае какво е това отговорност.
— Съдебното жури ще каже какво знае — обади се Джап.
— Е, хайде, хайде — подкани го внимателно детективът. — Не вие я обвинявате. Това вече е направено. Не бива да криете от нас какво знаете. Имате дълг към обществото, млади човече.
Брайън Мартин въздъхна:
— Сигурно сте прав. Какво искате от мен?
Поаро и Джап се спогледаха.
— Чували ли сте лейди Еджуеър — или по-добре да я наричаме госпожица Уилкинсън — да изрича заплахи срещу съпруга си? — започна Джап.
— Да, на няколко пъти.