— Да, вярно е. Eh bien, приятелю, щом е там от шест месеца, той не би могъл да познава лейди Еджуеър, тъй като не я е бил виждал преди това.
— Каза, че я познава от снимки във вестниците. Секретарката обаче я познава отлично. При лорда е от 5–6 години и тя е единствената, която не дава и дума да се чуе за някакво съмнение.
— А! — каза Поаро. — Бих желал да се срещна с нея.
— Защо не дойдете тогава с мен?
— Благодаря ви, mon ami, с удоволствие. Предполагам, че любезната ви покана се отнася и за Хейстингс?
Джап се ухили.
— Какво пък? Където господарят, там и кучето.
Според мен забележката му не можеше да се отнесе към проявите на изискания вкус.
— Тук нещо ми напомня на случая с Елизабет Канинг — продължи Джап. — Сещате ли се? Тогава по една дузина обвинители от едната и от другата страна се кълняха, че са видели циганката Мери Скуайърс на две различни места в Англия. Свидетели, на които може да се вярва. При това едва ли може да има друго лице, грозно колкото нейното. Но загадката така и не се изясни. Сега е почти същото. Две отделни групи хора са готови да се закълнат, че една и съща жена е била едновременно на две места. На кого да вярвам?
— Това едва ли ще е трудно да се установи, не мислите ли?
— Лесно е да говорите така, само че тази госпожица Каръл наистина е познавала лейди Еджуеър, защото са живели заедно. Трудно би сгрешила.
— Сега ще разберем.
— Кой наследява титлата? — попитах аз.
— Един негов племенник, капитан Роналд Марш. Доколкото подразбрах, падал си малко нехранимайко.
— Какво е мнението на лекаря за часа на смъртта? — попита Поаро.
— Трябва да изчакаме резултатите от аутопсията, за да узнаем с точност. Да видим докъде е стигнала вечерята му. — Със съжаление трябва да отбележа, че начинът на изразяване на Джап далеч не блестеше с изисканост. — Засега можем спокойно да приемем 10 часа. За последен път са го видели жив някъде към девет и нещо, когато станал от масата. Икономът му занесъл уиски и сода в библиотеката. В единайсет, когато икономът си лягал, там не светело — сигурно вече е бил убит. Едва ли би стоял на тъмно.
Поаро поклати глава замислено. След минута-две спряхме колата близо до Риджънт Гейт. Щорите бяха спуснати.
Джап влезе пръв, след него — Поаро и аз. Вратата се отваряше наляво, така че икономът стоеше до стената на същата страна. Поаро вървеше вдясно от мен и тъй като е по-дребен, бе забелязан от иконома едва след като направихме няколко крачки в преддверието. Понеже се намирах близо до него, чух как младежът внезапно си пое дълбоко дъх. Моментално обърнах поглед към него и го видях да се взира в Поаро с подплашено изражение. Запомних тази подробност, защото можеше да ни потрябва.
Джап влезе в трапезарията, която се намираше вдясно от нас, и повика иконома.
— Сега, Алтън, искам да повторим всичко много внимателно. Значи дамата дойде в 10 часа, нали така?
— Госпожата ли? Да, сър.
— Как я познахте? — попита Поаро.
— Каза си името, сър, освен това съм я виждал на снимка във вестниците. Гледал съм я и на сцената.
Поаро кимна.
— Как беше облечена?
— В черно, сър. Черна рокля за разходка и малка черна шапка. Носеше перлена огърлица и сиви ръкавици.
Поаро погледна въпросително към Джап.
— Бяла вечерна рокля от тафта и хермелинова пелерина — отвърна бързо последният.
Икономът продължи. Разказът му съвпадна напълно с това, което ни беше предал Джап.
— Господарят ви имаше ли и други посещения същата вечер? — попита Поаро.
— Не, сър.
— Как беше затворена външната врата?
— Има секретна брава, сър. Мое задължение е, преди да си легна да я залостя. Правя го в 11 часа. Но снощи госпожица Джералдин беше на опера и не заключих.
— Тази сутрин вратата беше ли заключена?
— Да, сър. Госпожица Джералдин беше заключила след себе си.
— Кога се прибра тя, знаете ли?
— В дванайсет без четвърт, сър.
— И от началото на вечерта до дванайсет без четвърт никой друг не би могъл да влезе отвън, ако няма ключ, така ли? Защото отвътре се отваря само с дърпане на бравата.
— Да, сър.
— Колко секретни ключа има?
— Освен ключа на лорда, сър. Има още един в шкафа в преддверието. Снощи е бил у госпожица Джералдин. Не знам да има други.
— Никой друг в къщата ли не разполага с ключ?
— Не, сър. Госпожица Каръл винаги звъни.