Выбрать главу

— Но тя няма нищо общо със случая, Поаро.

— Вие сте сляп, Хейстингс, сляп и упорито недосетлив. Нима не виждате, че всяко нещо е част от една мозайка? Засега нещата са объркани, но постепенно ще се избистрят.

Помислих си, че Поаро проявява неоправдан оптимизъм. Едва ли нещата щяха някога да се изяснят. Вече ми се виеше свят.

— Абсурд! — отсякох. — Не мога да допусна, че Карлота Адамс го е направила. Тя е… мило момиче.

Докато говорех обаче, в ума ми изплуваха думите на Поаро за сребролюбието. Дали този порок не беше в дъното на непонятната загадка? Очевидно онази вечер Поаро беше изпаднал в някаква еуфория. Беше видял опасност да грози Джейн — резултат от нейния странен и егоистичен характер. А за Карлота спомена, че сребролюбието й няма да я изведе на добър край.

— Не мисля, че е извършила убийството, Хейстингс. Тя е твърде спокойна и уравновесена за такова нещо. Вероятно изобщо не е знаела за него. Използвали са я без нейно знание. Но тогава… — Гласът му секна и той се намръщи.

— Дори и така да е, сега тя вече е съучастничка. Днес ще прочете във вестниците новината и ще разбере… — Поаро възкликна дрезгаво. — Бързо, Хейстингс! Бързо! Колко сляп съм бил! Какъв глупак! Такси, викайте веднага такси! — Гледах го и недоумявах. Той размахваше ръце. — Веднага такси!

Спряхме едно, което току-що минаваше, и се качихме.

— Знаете ли адреса й?

— Карлота Адамс ли имате предвид?

— Mais oui, mais oui! Бързо, Хейстингс, бързо! Всяка минута е скъпа. Не разбирате ли?

— Не — отвърнах аз, — не разбирам.

Поаро изруга под носа си.

— Телефонният указател? Не, няма да е там. В театъра тогава!

В театъра не бяха склонни да ни дадат адреса на Карлота, но Поаро ги убеди. Апартаментът й беше близо до площад „Слоун“. Потеглихме натам, а Поаро целият трепереше от нетърпение.

— Дано не е късно, Хейстингс, дано не е късно!

— Защо е това бързане? Какво значи всичко това?

— Че съм много глупав. Ужасно глупав, за да не разбера очевидното. О, mon Dieu, дано стигнем навреме.

Второто убийство

Не разбрах причината за тревогата на Поаро, но го познавах достатъчно и бях сигурен, че е нещо сериозно.

Със самото пристигане в Роуздю Маншънс Поаро скочи от колата, плати на шофьора и се втурна навътре. Апартаментът на госпожица Адамс бе на втория етаж, което се виждаше от надписа на входа.

Детективът се затича нагоре по стълбите, нямаше търпение за асансьора.

Той едновременно почука на вратата и позвъни. След малко се показа спретната жена на средна възраст с плътно прибрана назад коса. Клепачите й бяха зачервени, като че ли бе плакала.

— Госпожица Адамс? — попита Поаро бързо.

Жената го погледна.

— Нима не знаете?

— Да знам? Какво?

Лицето му стана бяло като платно. Разбрах, че това, каквото и да беше, е причината за уплахата му. Жената продължи бавно да клати глава.

— Мъртва е. Починала е в съня си. Ужасно.

Поаро се облегна на вратата.

— Закъснях — промълви едва чуто. Вълнението му бе толкова очевидно, че жената го загледа с повишено внимание.

— Извинете ме, сър, но вие приятел ли сте й? Не съм ви виждала преди.

Вместо да й отговори, той попита:

— Викали ли сте лекар? Какво каза той?

— Взела е голяма доза приспивателно. Колко жалко! Беше прекрасна млада дама. Тези отвратителни опиати! Толкова са опасни! Лекарят каза, че е взела веронал.

Поаро рязко се изправи и стана сериозен:

— Трябва да вляза — заяви.

Жената изглеждаше изпълнена с подозрение.

— Струва ми се, че… — започна тя.

Но Поаро беше непоколебим и прибягна до единственото нещо, което би довело до някакъв резултат:

— Трябва да ме пуснете да вляза. Аз съм детектив и разследвам обстоятелствата около смъртта на господарката ви.

Жената ахна от учудване. Отдръпна се встрани и ние влязохме.

Оттук нататък Поаро взе нещата в свои ръце.

— Това, което споделих с вас — властно заяви, — е строго поверително. Никой не бива да го узнава. Нека всички продължават да мислят, че смъртта на госпожица Адамс е нещастен случай. Моля ви, дайте ми името и адреса на лекаря, когото повикахте.

— Доктор Хийт, Карлайл Стрийт 17.

— А вашето име?

— Бенет, Алис Бенет.

— Госпожица Бенет, виждам, че сте били много привързана към госпожица Адамс.