— Какво има? — попита тя.
— Вие ли сте госпожица Драйвър?
— Да. Какво се е случило с Карлота?
— Чухте ли тъжната новина?
— Каква тъжна новина?
— Снощи госпожица Адамс е починала в съня си. Взела е прекалено голяма доза веронал.
Младата жена ококори очи.
— Колко страшно! — възкликна. — Бедната Карлота. Не мога да повярвам. Вчера се чувстваше така добре.
— Разбирам, мадмоазел, но това е самата истина — добави Поаро. — Слушайте, сега е точно един часа. Бихте ли ми оказали честта да обядвате с мен и моя приятел? Искам да ви задам няколко въпроса.
Момичето го огледа отдолу нагоре. Беше малко войнствено същество. В известен смисъл ми приличаше по нещо на фокстериер.
— Кой сте вие? — запита тя направо.
— Казвам се Еркюл Поаро, а господинът е мой приятел, капитан Хейстингс.
Поклоних се.
Тя се втренчи в нас, а след миг отсече:
— Чувала съм за вас. Приемам поканата. — После подвикна към блондинката: — Дороти!
— Да, Джени?
— Госпожа Лестър ще дойде за модела „Розата на Декарт“, който шием за нея. Опитайте с различни пера. Довиждане! Надявам се, че няма да се забавя.
Тя грабна малка черна шапка, ожесточено напудри носа си и погледна към Поаро.
— Готова съм!
След пет минути вече седяхме в малък ресторант на Доувър Стрийт. Пред нас бяха коктейлите, които Поаро поръча.
— Сега — започна Джени Драйвър — искам да разбера какво става. В какво се е забъркала Карлота?
— Значи наистина е била забъркана в нещо, така ли, мадмоазел?
— Първо да се разберем кой ще задава въпросите, вие или аз?
— Според мен е редно аз да питам — усмихна се Поаро. — Останах с впечатлението, че сте приятелки с госпожица Адамс.
— Така е.
— Eh bien, в такъв случай, мадмоазел, ви моля да приемете моето най-тържествено уверение, че каквото и да правя, то е в интерес на покойната ви приятелка. Уверявам ви, че е така.
Настъпи минута мълчание, докато Джени Драйвър разсъждаваше върху казаното. Накрая леко кимна в знак на съгласие:
— Вярвам ви. Продължавайте. Какво искате да научите?
— Вече знам, мадмоазел, че вчера приятелката ви е обядвала с вас.
— Да.
— Сподели ли тя плановете си за вечерта?
— Не стана въпрос точно за снощи.
— Но ви е казала нещо, така ли?
— Тя каза нещо, което със сигурност ще ви заинтересува. Имайте предвид, че ми го повери като тайна.
— Напълно разбирам.
— Момент да помисля… По-добре ще е като че ли да ви го обясня със свои думи.
— Ако обичате, мадмоазел.
— Е, Карлота беше развълнувана, а това не й се случва често — просто не е такъв човек. Не каза нищо конкретно — била обещала да мълчи — но се готвеше да прави нещо. Доколкото разбрах, някакъв страхотен номер.
— Номер ли?
— Тя каза така. Нищо не спомена как, кога или къде. Само… — Джени замълча и свъси чело. — Вижте, Карлота не е от хората, дето обичат да си правят майтап с другите. Тя е сериозно, добро и работливо момиче. Искам да кажа, че някой я беше навил да участва в тази игра. И мисля… макар че тя не го е казвала…
— Моля ви се, разбирам ви отлично. Какво точно мислите?
— Мисля… почти съм сигурна, че ставаше въпрос за пари. Това беше единственото, което я вълнуваше — парите. Явно така си беше родена. В бизнеса нямаше равна на себе си. Иначе нямаше да се вълнува толкова много вчера и да изглежда доволна, ако не ставаше въпрос за пари, за много пари. Останах с впечатлението, че се е обзаложила за нещо и е уверена в победата си. Но и това не е съвсем вярно, защото пък Карлота никога не се обзалагаше. Не знам за такъв случай. Както и да е, мисля, че в тази работа бяха замесени пари.
— Не ви ли го каза?
— Н-н-н-е. Само спомена, че най-сетне ще може да свърши някои неща в близко бъдеще. Едно от тях бе да доведе сестра си от Америка, като я посрещне в Париж. Беше луда за по-малката си сестра. Нежна и страшно музикална, така си я представям. Е, това е всичко, което знам. Стига ли ви?
Поаро кимна:
— Напълно. Вие потвърдихте теорията ми, макар че, искрено казано, се надявах да науча повече. Очаквах госпожица Адамс да е била обвързана с обещание да пази тайна, но се надявах, че като всички жени няма да устои и ще сподели с най-близката си приятелка.
— Опитах се да я накарам да говори — призна Джени, — но тя само се засмя и обеща да ми каже всичко някой ден.