Настъпи кратко мълчание, след което Поаро попита:
— Чували ли сте за лорд Еджуеър?
— Какво? Онзи, дето го убиха? Видях го на некролог преди половин час.
— Да, същият. Знаете ли дали госпожица Адамс го е познавала?
— Мисля, че не. Дори съм сигурна. О, почакайте!
— Да, мадмоазел? — нетърпеливо попита Поаро.
— Как точно беше? — Тя сбърчи чело, в опит да си спомни нещо. — А, сетих се. Спомена го веднъж. С доста горчивина.
— С горчивина?
— Да, каза, че — как беше? — че хора като него не бива да се оставят да съсипват живота на други с жестокостта си и с липсата на разбиране. Тя каза — ами да, точно така — че той е от онези, които не трябвало да живеят. За всички щяло да е по-добре, ако бил мъртъв.
— Кога ви го каза това?
— О, сигурно има месец оттогава.
— Как стана въпрос за лорда?
Джени Драйвър се помъчи да си спомни в продължение на няколко минути, но накрая се отказа.
— Не помня — призна. — Просто името му изскочи отнякъде. Може да е било от вестниците. Няма значение. Помня само колко се изненадах, че Карлота е настроена против някого, когото изобщо не познава.
— Доста странно наистина — замисли се Поаро, после попита: — Вземаше ли госпожица Адамс редовно веронал?
— Нямам представа. Поне не съм я виждала да взима, нито пък да ми споменава.
— Да сте виждали в чантата й малка златна кутийка с рубинени инициали К. А. на нея?
— Малка златна кутийка? Не, със сигурност не съм.
— А спомняте ли си къде беше госпожица Адамс миналия ноември?
— Почакайте малко. През ноември замина за Щатите, към края на месеца. А преди това беше в Париж.
— Сама ли?
— Разбира се. Извинете, сигурно не сте имали предвид това. Не знам защо Париж винаги се свързва с най-лошото. Съвсем почтено и симпатично място е. А Карлота не беше от онези жени, ако това имате предвид.
— Ще ви задам един много важен въпрос, мадмоазел. Съществува ли някакъв мъж, към когото госпожица Адамс да е проявявала по-особен интерес?
— Отговорът ми е „не“ — каза бавно Джени. — Откакто я познавам, Карлота се е интересувала единствено от своята работа и сестричката си. Тя напълно се беше вживяла в ролята си на глава на семейството. Така че отговорът ми е категорично „НЕ“.
— А! А ако не сме толкова категорични?
— Не бих се учудила, ако науча, че напоследък в живота на Карлота се е появил някакъв мъж.
— Нима?
— Искам да ви предупредя, че това са само мои догадки. Мога да съдя само по поведението й. Като че ли беше станала по-различна — не точно отнесена, но малко разсеяна. И лицето й се беше поизменило. Виждате ли, трудно е за обяснение. Това е нещо, което само една жена може да усети. И, разбира се, то може да се окаже пълно заблуждение.
Поаро кимна разбиращо.
— Благодаря ви, мадмоазел. Последен въпрос. Има ли госпожица Адамс приятел, чието име започва с буквата „Д“?
— „Д“ — повтори замислено Джени Драйвър. — „Д“? Съжалявам, но не се сещам за никого.
Егоистката
Не мисля, че Поаро очакваше друг отговор на въпроса си. Поклати тъжно глава и остана вглъбен в мислите си. Джени Драйвър облегна лакти на масата и попита:
— А сега няма ли да ми обясните нещо и на мен?
— Мадмоазел — каза Поаро, — позволете ми първо да ви направя един комплимент. Вашите отговори бяха изключително интелигентни. Вие сте умна жена, мадмоазел. Искате да знаете дали имам намерение да ви разкрия нещо? Длъжен съм да ви предупредя да не очаквате прекалено много, освен всичко на всичко няколко голи факта, мадмоазел. — Той замълча, после промълви:
— Снощи лорд Еджуеър е бил убит в библиотеката си. В 10 часа вечерта една дама, предполагам, е била приятелката ви госпожица Адамс, отишла в дома му. Пожелала да се срещне с лорд Еджуеър и се представила за лейди Еджуеър. Носела златиста перука и е била гримирана като лейди Еджуеър, която, навярно знаете, е госпожица Джейн Уилкинсън, актрисата. Госпожица Адамс (ако е била тя) останала в дома само няколко минути. Излязла в 10.05, но не се прибрала почти до полунощ. Легнала си и взела голяма доза веронал. Сега, мадмоазел, може би отчасти разбирате защо ви зададох всички тези въпроси.
Джени си пое дълбоко въздух:
— Да. Сега разбирам. Сигурно сте прав, мосю Поаро. Може би наистина е била Карлота. Вчера тя си купи от мен нова шапка.
— Нова шапка ли казахте?