— Да. Спомена, че търси шапка, която да прикрива лявата страна на лицето й.
Налага се тук да вмъкна малко обяснения, тъй като не знам кога по-нататък ще успея да го направя. По мое време имаше много и различни модели шапки — така наречените „клош“, които закриваха цялото лице и човек рядко разпознаваше дори приятелите си. После на мода дойдоха кипнатите напред шапки, шапките, едва закрепени на тила, баретите и още безброй модели. През онзи юни най-модната шапка беше във формата на обърната надолу супена чиния и се носеше закрепена (по-скоро нахлузена плътно) над едното ухо, оставяйки косата от другата страна на показ.
— Тези шапки не се ли носят обикновено наклонени над дясната част на главата? — попита Поаро.
Моделиерката кимна.
— Само че имаме и няколко за обратната страна — поясни тя. — Някои жени предпочитат да показват десния си профил или си оставят път само от едната страна. А каква е била причината Карлота да крие тази част от лицето си?
Спомних си, че вратата на Риджънт Гейт се отваря наляво, за да може икономът да вижда добре всеки, който влиза. Спомних си също (бях го забелязал предишната вечер), че Джейн Уилкинсън има малка бенка в ъгълчето на лявото си око.
Нетърпеливо споделих тези неща с Поаро. Той потвърди наблюденията ми и закима енергично.
— Прав сте, прав сте. Vous avez parfaitement raison18, Хейстингс. Да, ясно е защо й е трябвала шапката.
— Мосю Поаро? — изведнъж Джени подскочи на мястото си. — Нима мислите… дори за секунда, че Карлота го е извършила? Че го е убила? Не е възможно да го мислите! Нима само защото е говорила лошо за него!
— Не го мисля. Но независимо от това ми е много любопитно защо изобщо е трябвало да го казва. Искам да знам причината. Какво точно е направил той? Какво е знаела тя за него, за да говори така?
— Не мога да ви кажа, но съм сигурна, че не го е убила. Тя е… О! Тя е изключително, дори прекалено изискана за такова нещо.
Поаро кимна одобрително.
— Да, да. Права сте. Тук определено съществува психологичен момент. Престъплението е извършено с определен научен подход, то не може да се причисли към нещо по-изискано.
— Научен подход?
— Убиецът е знаел точно къде да удари, за да порази най-важните нервни центрове в основата на черепа, при връзката му с гръбначния мозък.
— Да не е бил лекар? — замисли се Джени.
— Госпожица Адамс познаваше ли някой лекар? Имам предвид дали между приятелите си е имала лекар?
Джени поклати отрицателно глава.
— Не съм чувала. Поне тук.
— И още нещо. Госпожица Адамс носеше ли пенсне?
— Очила? Никога.
— А! — намръщи се Поаро.
Изведнъж в съзнанието ми изплува образ на лекар, обгърнат от типичния мирис на карбол, силно късоглед, с дебели лещи на очилата. Нелепо!
— Между другото, госпожица Адамс познаваше ли Брайън Мартин, филмовия актьор?
— О, да. Казвала ми е, че се познават от деца. Но не се виждаха често, а само от време на време. Веднъж тя сподели, че имал прекалено високо мнение за себе си.
Девойката погледна часовника си и възкликна:
— Божичко, трябва да изчезвам! Успях ли да ви помогна с нещо, мосю Поаро?
— Естествено, но ще се наложи да го направите отново.
— С удоволствие. Някой е нагласил цялата тази гадост и трябва да го открием.
Ръкувахме се набързо, за миг ни озари ослепителната й усмивка, после моделиерката ни напусна с присъщата си забързаност.
— Интересна личност — сподели Поаро, докато плащаше сметката.
— Симпатична е — изтъкнах аз.
— Винаги е удоволствие да имаш насреща си пъргав ум.
— Като че ли е малко коравосърдечна — продължих да мисля на глас. — Смъртта на приятелката й не я разстрои чак толкова, колко можеше да се предположи.
— Определено не е от сантименталните — съгласи се сухо Поаро.
— Доволен ли сте от разговора?
— Не. Надявах се да попадна на следа относно този Д. — който й е дал златната кутийка. Не успях. За беда Карлота Адамс е твърде сдържана. Не споделяла много-много за приятелите и евентуалните си интимни връзки. Но пък от друга страна този, на когото принадлежи инициативата за погаждане на номера, може изобщо да не е бил неин приятел, а просто познат. И този познат е решил да си направят шега, като се обзаложат на пари. Същият е видял златната кутийка у нея и е разбрал по някакъв начин какво е съдържанието й.
— Но как, за бога, са я накарали да вземе от праха и кога?