— Докато прислужницата е пускала писмото, вратата на апартамента е била отворена. Тук обаче се намесва случайността, което не ми харесва. Но сега ни чака работа. Разполагаме с още две улики.
— И кои са те?
— Първата е телефонното обаждане до номера във Виктория. Твърде възможно е Карлота Адамс да е пожелала да съобщи, че всичко е минало успешно. От друга страна пък изниква въпросът къде е била между 10.05 и полунощ. Не е изключено да се е срещнала с инициатора на случилото се. В такъв случай тя може просто да е позвънила на някоя приятелка.
— А втората?
— На нея възлагам всичките си надежди. Писмото, Хейстингс, писмото до сестра й. Може би — казвам може би — в него е описано всичко. Не би го сметнала за предателство, тъй като ще е прочетено след седмица, и то в друга страна.
— Наистина удивително, ако е така!
— Не бива да залагаме твърде много на това, Хейстингс, но все пак е една възможност. Всъщност сега се налага да започнем от другия край.
— Какво искате да кажете?
— Да открием кой и в каква степен ще се облагодетелства от смъртта на лорд Еджуеър.
Свих рамене.
— Освен племенника и съпругата му…
— Не забравяйте и този, за когото иска да се омъжи — добави Поаро.
— Херцогът? Но той е в Париж.
— Така е. Не можете да отречете обаче, че и той е сред заинтересованите. Нека прибавим и останалите в дома — иконома и прислугата. Не се знае какво може да са имали против лорда, нали? А сега най-напред трябва да насочим вниманието си към мадмоазел Джейн Уилкинсън, като я разпитаме отново. Тя е истинска хитруша, но може да ни подскаже нещо.
Отново се отправихме към Савой. Намерихме я сред кутии и опаковъчна хартия, а по облегалките на столовете бяха намятани скъпи черни облекла. Със съсредоточено и сериозно изражение Джейн пробваше пред огледалото поредната малка черна шапка.
— О, мосю Поаро. Седнете, моля ви, стига да намерите къде. Елис, моля те, разчисти място за сядане.
— Мадам, вие изглеждате прекрасно.
Джейн остана сериозна.
— Не искам да проявявам лицемерие, мосю Поаро, но човек трябва да съблюдава порядките, нали така? Искам да кажа, че според мен сега трябва да съм много внимателна. О, между другото, получих страшно мила телеграма от херцога.
— От Париж?
— Да, от Париж. Сдържана, естествено, с която ми изказва съболезнованията си, но аз умея да чета между редовете.
— Радвам се, мадам.
— Мосю Поаро… — Тя сключи ръце и сниши гърления си глас. Приличаше на ангел, който се готви да каже нещо изключително свято. — Напоследък мислих много. Имам чувството, че е станало чудо, ако ме разбирате правилно. Ето — аз съм тук, а всички мои притеснения отлетяха. Отпада досадният проблем за развода, отпаднаха тревогите ми. Пътят пред мен е ясен и чист. Всичко това ме кара да изпитвам някаква религиозност — разбирате ме, нали?
Затаих дъх. Поаро я погледна килнал глава на една страна. Тя говореше съвсем сериозно.
— Това значи изпитвате, мадам, а?
— Моите неща се подреждат сами — прошепна Джейн със страхопочитание. — Напоследък все си мислех за смъртта на лорд Еджуеър. И ето — той е мъртъв. Но това е почти като… като отговор на молитва.
Поаро се изкашля.
— Не мога да твърдя, че мисля като вас, мадам. Някой е убил съпруга ви.
Тя кимна.
— Да, естествено.
— Не ви ли е минавал през ума въпросът кой може да е този някой?
Тя се вторачи в него.
— Има ли значение? Херцогът и аз ще се оженим след четири-пет месеца…
Поаро положи усилия, за да се сдържи.
— Да, мадам, знам. Но независимо от всичко не ви ли е идвало наум да се запитате кой е убил съпруга ви?
— Не. — Тя изглеждаше твърде изненадана от тази мисъл. Тя явно веднага завладя съзнанието й.
— Не ви ли интересува? — попита Поаро.
— Боя се, че не особено — призна си тя. — Предполагам, че полицията ще го открие. Те са умни момчета. Не съм ли права?
— Да, така казват. Аз също ще се постарая да разбера.
— Вие? Много забавно.
— Защо забавно?
— Казах го просто така. — Погледът й разсеяно се върна отново на дрехите. Облече атлазено палто и се заоглежда в огледалото.
— Не възразявате ли? — Детективът замига с очи.
— Разбира се, че не, мосю Поаро. Ще ми бъде изключително приятно да го направите. Желая ви успех.