— Мадам, нужно ми е повече от пожеланието ви. Необходимо ми е вашето мнение.
— Мнение? — повтори Джейн разсеяно, докато въртеше глава наляво-надясно пред огледалото. — За какво?
— Кой, според вас, е убил лорд Еджуеър?
Джейн поклати глава:
— Нямам никаква представа.
Тя раздвижи раменете си в дрехата и взе малко огледало.
— Мадам! — извика Поаро. — КОЙ, според вас, Е УБИЛ СЪПРУГА ВИ?
Този път постигна желания ефект. Джейн го погледна стреснато и промълви:
— Джералдин, предполагам.
— Коя е Джералдин?
Но Джейн се бе разсеяла отново.
— Елис, скъси тук малко в дясното рамо. Така. Какво казахте, мосю Поаро? Джералдин е дъщеря му. Не, Елис, дясното рамо. Сега е по-добре. О, трябва ли вече да си тръгвате, мосю Поаро? Ужасно съм ви благодарна за всичко. Имам предвид развода, въпреки че всъщност той вече е безпредметен. Винаги ще помня колко чудесен бяхте.
След този разговор срещнах Джейн Уилкинсън още два пъти. Първият път беше на сцената, вторият — когато седях срещу нея на някакъв обяд. Но в паметта ми остана такава, каквато я видях тогава — погълната от мисълта за дрехи, а бълваше поток необмислени думи, които подтикнаха Поаро към нови действия. В онзи момент съзнанието й беше изцяло насочено към собствената й блажена личност.
— Epatant19 — възкликна Поаро, когато излязохме на тротоара на Странд.
Дъщерята
Когато се върнахме, на масата ни очакваше писмо, което някой бе донесъл на ръка. Поаро го отвори с обичайната си прилежност, а след това се засмя.
— Как се казваше? „За вълка говорим…“ Така ли беше, Хейстингс?
Взех бележката.
В горната част на листа имаше адрес — Риджънт Гейт 17. Почеркът беше характерно издължен и на пръв поглед изглеждаше лесен за четене, но всъщност се оказа обратното. Там пишеше:
Уважаеми господине,
Разбрах, че сутринта сте идвали у дома с инспектора. Съжалявам за пропуснатата възможност да разговарям с вас. Ще ви бъда много признателна, ако можете да ми отделите няколко минути днес следобед.
Искрено ваша:
— Странно — учудих се. — Защо ли иска да ви види?
— Какво толкова странно има в това, че мадмоазел желае да ме види? Не сте много любезен, приятелю. — Той имаше неприятния навик да се шегува в най-неподходящи моменти. — Тръгваме веднага — заяви и с почти любовна нежност махна въображаема прашинка от шапката, преди да си я сложи.
Необмисленото предположение на Джейн Уилкинсън, че Джералдин е убила баща си, ми се стори подчертано нелепо. Само едно безмозъчно същество би могло да го каже. Споделих мисълта си с Поаро.
— Мозък, та мозък. Какво всъщност означава тази дама? Според вашия начин на изразяване мозъкът на Джейн Уилкинсън е колкото на едно врабче. С това показвате своето пренебрежение. Защо обаче да не помислим за момент какво представлява врабчето? То съществува и се размножава, нали така? В природата това е признак на умствено превъзходство. Нашата прекрасна лейди Еджуеър няма понятие от история, география, нито от класиците sans doute20. Името Лао Цзъ сигурно й звучи като порода пекинез, а Молиер й напомня за maison de couture21. Но когато стане дума за дрехи, за изгоден брак или как да постигне своето — тогава тя е ненадмината. Няма никакъв смисъл да питам един философ кой е убил лорд Еджуеър. От философска гледна точка мотивът за едно убийство би бил възможно най-голямата добрина за възможно най-голямото мнозинство и понеже това е много трудно да се установи, ето ви и обяснението защо сред философите няма толкова убийци. Обаче едно необмислено подхвърляне от страна на лейди Еджуеър може да се окаже много по-полезно, защото нейното мнение притежава материалистичен характер и почива върху познанието й на най-отблъскващото в човешката природа.
— Може би има нещо вярно в това — съгласих се.
— Nous void22 — каза Поаро. — Любопитно ми е защо младата дама е толкова нетърпелива да се срещне с мен.
— Напълно нормално желание — изсумтях, за да му го върна за преди малко. — Няма и четвърт час откакто сам го казахте: естественото желание да види отблизо нещо неповторимо.
— А може би вие, приятелю, сте накарали сърцето й да затрепти онзи ден — усмихна се Поаро и натисна звънеца.
Спомних си уплашеното лице на момичето, показало се на вратата. Още виждах пред себе си нейните горящи тъмни очи и бледото й лице. Тази кратка среща ме бе впечатлила силно.