Новият лорд Еджуеър имаше доста набито око. Не му убягна, че трепнах леко.
— А, сетихте се — каза той дружелюбно. — Вечерята на леля Джейн. Тогава май пийнах повече, но се надявам, че никой не ми обърна внимание.
Поаро вече се сбогуваше с Джералдин Марш и госпожица Каръл.
— Ще ви придружа до вратата — каза Роналд сърдечно.
Той заслиза надолу по стълбите, продължавайки да говори.
— Странно нещо е животът. Днес те гонят, утре си господарят на имението. Моят покоен и прежалим чичо, знаете, ме изхвърли преди три години. Но, предполагам, това вече ви е известно, мосю Поаро.
— Чух нещо по този въпрос, струва ми се — отговори Поаро сдържано.
— Естествено. Такива неща винаги се изравят. Съвестният детектив не би могъл да го подмине. — Той се ухили. Внезапно отвори вратата на трапезарията. — Да пийнем по едно, преди да си отидете.
Поаро отказа, аз също. Младокът обаче си приготви нещо за пиене и продължи:
— Да пием за убийството — каза весело той. — Само за една нощ вече не съм отчаяние за кредиторите, а надеждата на търговците. Вчера разорението ми се пулеше насреща, а днес ми се усмихва богатството. Бог да благослови леля Джейн. — Той пресуши чашата си. Когато заговори на Поаро, тонът му беше някак променен. — А сега вече сериозно. За какво сте дошли, мосю Поаро? Преди четири дни леля Джейн почти трагично ахкаше наляво и надясно: „Кой ще ме избави от този нагъл тиранин?“ и ето вижте — тя вече е избавена. Надявам се не с вашата помощ, нали? Идеалното престъпление, дело на Еркюл Поаро, бивш детективски копой.
— Тук съм по покана на госпожица Джералдин Марш — усмихна се Поаро.
— Дискретен отговор, няма що. Не, мосю Поаро, интересува ме истинската причина за вашето присъствие в този дом. По една или друга причина явно убийството на чичо ми живо ви интересува.
— Работата ми е да се интересувам от убийства, лорд Еджуеър.
— Но вие никога не убивате. Винаги сте толкова предпазлив. Трябваше да научите леля Джейн на това свое качество. Предпазливост и малко повече камуфлаж. Извинете ме, че я наричам леля, но това ме забавлява. Видяхте ли безизразната й физиономия онази вечер, когато се обърнах така към нея? Направи се, че изобщо не ме познава.
— En verite24?
— Шегувам се. Изгониха ме оттук три месеца преди тя да се появи. — Глуповатото, добродушно изражение на лицето му изчезна за миг, след което той продължи с предишната безгрижност: — Хубава жена, но й липсва изтънченост. Методите й май са грубички, нали така?
Поаро вдигна рамене.
— Възможно е.
Роналд го изгледа с любопитство.
— Сигурен съм, че не допускате да го е направила тя. Значи и вас е оплела, така ли?
— Дълбоко почитам красотата — каза Поаро с равен глас. — Но също така и фактите.
Последната дума бе изречена много тихо.
— Какви факти? — последва рязък въпрос.
— Може би не знаете, лорд Еджуеър, че лейди Еджуеър е била на официална вечеря в Чизуик снощи точно по времето, когато се предполага, че е била тук.
Роналд изруга.
— Значи все пак е отишла! Женска работа! В шест часа проглуши ушите на всички, че за нищо на света няма да отиде, а сигурно само десет минути след това е променила решението си! Когато човек замисля убийство, никога не трябва да се доверява на женски приказки. Така се провалят и най-гениалните планове за убийство. Не, мосю Поаро, с това не се инкриминирам. Не си въобразявайте, че не знам какво мислите. Върху кого е най-естествено да падне подозрението? Разбира се, върху небезизвестния племенник-пройдоха. — Той се облегна назад и се ухили. — Не ми се иска да прахосвате напразно сивите си клетчици, мосю Поаро. Няма смисъл да разпитвате дали съм бил наблизо, когато леля Джейн заяви толкова категорично, че няма да излиза цяла вечер. Там бях. Остава да си зададете въпроса дали племенникът-пройдоха е идвал тук снощи, пременен с руса перука и парижка шапка на главата?
Младежът не отделяше очи от нас. Личеше, че се забавлява. От своя страна и Поаро го наблюдаваше много внимателно, навел глава леко встрани. Почувства се неловко.
— Мотив имам — да, това го признавам. А сега малка изненада — ще ви направя подарък, като ви съобщя нещо много ценно и важно. Вчера сутринта се отбих да се видя с чичо си. Защо ли? Да му искам пари. Можете да си оближете устните! ДА МУ ИСКАМ ПАРИ. Само че не получих нищо. И в същата тази вечер — точно тази вечер — лорд Еджуеър беше убит! Между другото — чудесно заглавие, нали? „Смъртта на лорд Еджуеър.“ Ще хваща окото по уличните сергии.