— Мосю Еркюл Поаро? — прозвуча тихо гърленият глас.
— На вашите услуги.
— Мосю Поаро, бих искала да поговорим. По-точно трябва да поговорим.
— Разбира се, мадам. Няма ли да седнете?
— Не, не тук. Разговорът е личен. Да се качим в апартамента ми.
Междувременно до нас се бе приближил Брайън Мартин и проговори снизходително:
— Не бързайте толкова, Джейн. Още не сме приключили с вечерята, а това се отнася и за мосю Поаро.
Но съвсем не беше лесно да промениш решението на Джейн Уилкинсън.
— Какво от това, Брайън? Ще ни донесат вечерята в апартамента. Погрижете се, моля ви! И още нещо, Брайън…
Тя го последва, и изглежда, се зае да го увещава за нещо. Доколкото успях да схвана от жестовете му, той се противеше, защото клатеше глава в несъгласие и се мръщеше. Тя обаче явно засили атаката си и той най-сетне сви рамене и се предаде.
На няколко пъти по време на разговора им Джейн поглеждаше към масата, на която седеше Карлота Адамс, и аз се запитах дали разговорът им е свързан с американката.
След малко Джейн се върна при нас с победоносно изражение.
— Хайде да се качваме — изрече, а очарователната й усмивка бе покана и за мен.
Навярно и през ум не й беше минало дали сме съгласни или не. Поведе ни, като дори не сметна за необходимо да предложи някакво извинение.
— Истински късмет е, че ви срещнах точно тази вечер, мосю Поаро — заговори тя по пътя към асансьора. — Но на мен просто винаги ми върви. Тъкмо си седях и мислех как да постъпя и ето ви вас на съседната маса. Веднага си казах: „Ще потърся съвет от мосю Поаро.“
Обърна се за миг към пиколото и му напомни да спре на третия етаж.
— Ако наистина мога да съм ви от полза… — започна Поаро.
— Разбира се, че можете. За вас казват, че сте просто великолепен. Някой трябва да ме измъкне от ужасната бъркотия, в която се намирам, и съм сигурна, че само вие ще го сторите.
Слязохме на третия етаж, последвахме я по коридора и бяхме въведени в един от най-разкошните апартаменти на хотел Савой.
Актрисата небрежно захвърли кожената си наметка в едно кресло, а обшитата със скъпоценни камъни чанта — на масата, потъна в един от фотьойлите и възкликна:
— Мосю Поаро, трябва да се отърва от съпруга си!
Вечерята
На Поаро му беше необходимо известно време, за да се съвземе от първоначалното стъписване!
— Но, мадам — запремига той, — отърваването от съпрузи съвсем не е в кръга на моите професионални ангажименти!
— О, това ми е известно, разбира се.
— Според мен имате нужда от адвокат.
— Тук вече грешите. Дошли са ми до гуша. Имала съм работа и с честни адвокати, и с мошеници, но нито един от тях не успя да ми помогне. Те си знаят само закона и явно са лишени от нормалната способност да разсъждават.
— А аз не съм, така ли?
Тя се засмя.
— За вас казват, че сте стара лисица!
— Comment? Лисица? Не разбирам.
— Вие сте човекът, от когото имам нужда.
— Мадам, възможно е в главата си да имам нещо, възможно е и да нямам — фактически имам, защо да се преструвам? Само че вашата дребна афера не е в моето амплоа.
— Не смятам така. Това също е проблем, който изисква решение, нали?
— А, проблем!
— При това сериозен! — продължи Джейн Уилкинсън.
— Не ми приличате на човек, който се плаши от трудности.
— Позволете ми да ви поздравя за вашата проницателност, мадам. Въпреки всичко не се занимавам с разводи. Не намирам за почтени този вид разследвания, ce metier la4.
— Скъпи ми Поаро, не искам от вас да се превръщате в шпионин. Работата не е в това. Просто трябва да се отърва от този човек и съм сигурна, че вие ще ми кажете как.
Поаро замълча. Когато продължи, гласът му звучеше различно:
— Първо ми кажете, мадам, защо толкова силно желаете „да се отървете“ от лорд Еджуеър?
Отговорът й дойде без никакво колебание:
— Ще ви кажа. Просто искам да се омъжа отново. Каква друга причина би могло да има?
Големите й сини очи бяха съвсем искрени.
— Нима е толкова трудно да се получи развод?
— Не познавате съпруга ми, мосю Поаро. Той е… Той е… — Тук тя потрепери. — Не знам как да ви обясня. Той е особен, не е като другите.
След кратка пауза актрисата продължи:
— Той просто не е трябвало да се жени — за никоя. Повярвайте ми! Не съм в състояние да го опиша — много е особен. Първата му съпруга избягала от него и изоставила тримесечното си бебе. Отказал да й даде развод и нещастницата умряла някъде в чужбина. Аз съм втората му жена. Не можах да изтърпя, уплаших се. Заминах за Щатите. Лично аз не съм му давала поводи за развод, но дори да имаше такива, той нямаше да ги забележи. Той е… той е направо фанатик.