— Ако сте забелязали, откровеността е характерна черта на това семейство. Спомнете си новия лорд Еджуеър и начина, по който той открито постави всичките си карти на масата.
— О, да — засмях се при спомена за срещата ни. — Доста оригинален начин.
Поаро кимна в знак на съгласие.
— Той — как казвате вие? — издърпва стола от нас.
— Изпод нас — поправих го аз. — Да, почувствахме се доста глупаво.
— Странно се изразявате. Вие може и да сте се по-чувствали така, Хейстингс, но не и аз, ни най-малко. Напротив, аз дори го накарах да изгуби самообладание.
— Така ли? — казах със съмнение, тъй като не бях забелязал подобно нещо.
— Si, si. Изслушах го много търпеливо. Накрая го попитах нещо съвсем различно от това, за което говорихме. Нашият смел мосю се смути и обърка и щяхте да го забележите, ако бяхте следили внимателно. Но не сте наблюдателен, Хейстингс!
— Ужасът и учудването му при споменаването за смъртта на Карлота Адамс ми се сториха напълно неподправени — казах. — Или и това според вас е някаква ловка игра?
— В никакъв случай. Съгласен съм, че реакцията му изглеждаше искрена.
— Защо, смятате, ви заля с толкова факти по този циничен начин? Мислите ли, че само се забавляваше?
— Възможно е. Вие, англичаните, имате невероятно чувство за хумор. Не е изключено обаче да е било тактика. Скритите факти често се оказват от огромна важност, докато споделените често се смятат за по-маловажни, отколкото всъщност са.
— Като например скандалът с чичото тази сутрин ли?
— Точно така. Той е сигурен, че този факт няма да остане скрит. Eh bien, тогава веднага го размахва пред очите ми.
— Значи не е толкова глупав, колкото изглежда.
— О, той изобщо не е глупав. Достатъчно умен е, когато иска. Много добре знае къде се намира и, както вече казах, разкри картите си. Хейстингс, вие играете бридж. Кажете ми при какви обстоятелства се прави това?
— Та вие също играете — засмях се аз. — Когато всички ръце са ваши и искате да спечелите време за още едно раздаване.
— Да, mon ami, съвсем правилно. Но понякога може да има и друга причина. Забелязал съм я един-два пъти, когато съм играл с les dames28. Навярно би имало известни съмнения. Eh bien, дамата хвърля всичките си карти, казва: „Останалите са мои“, събира картите и посяга към другата колода. Обикновено играчите се съгласяват, особено ако са по-неопитни. Тук няма нищо очевидно, просто нещата изискват проследяване до края. Някъде към средата на раздаването някой от играчите се сеща: „Да, но четвъртото каро от мора я качва горе, после тя ще играе ниска спатия и тогава щях да направя моята деветка.“
— Е, и?
— Просто смятам, Хейстингс, че прекаленото перчене е интересно нещо. Освен това смятам, че е вече време за вечеря. Un petite omlette, n’est-ce pas29? А след това, някъде към 9 часа, трябва да направя още едно посещение.
— Къде ще ходите?
— Първо ще хапнем, Хейстингс, а докато не стигнем до кафето, няма да говорим за случая. Когато човек се храни, мозъкът трябва да бъде в услуга на стомаха.
Поаро удържа думата си. Отидохме в малко ресторантче в Сохо, където го познаваха добре и където ядохме превъзходен омлет, писия, пиле и Baba au Rhum30, който Поаро обожаваше.
По време на кафето Поаро ми се усмихна предразполагащо от другата страна на масата.
— Мой добри приятелю — каза той, — вие ми помагате много повече, отколкото предполагате.
Тези неочаквани думи ме смутиха, но същевременно и поласкаха. Чувах ги за пръв път. Имало е моменти, когато дълбоко в душата ме е заболявало малко. Струвало ми се е, че всячески е искал да омаловажи умствените ми способности.
Бях далеч от мисълта, че неговите собствени способности са отслабнали, но изведнъж осъзнах до каква степен той зависи от моята помощ, без да го проумява напълно.
— Да — каза той замечтано. — Невинаги схващате защо това е така, но толкова често ме насочвате към вярната посока.
Не можех да повярвам на ушите си.
— Наистина, Поаро — заекнах аз, — ужасно се радвам. Предполагам, че в голяма степен съм се учил от вас…
Той поклати отрицателно глава.
— Mais non, ce n’est-ce pas ca31. Нищо не сте научили.
— О! — казах аз, изненадан неприятно.
— Всичко е наред. Никой от никого не трябва да се учи. Всеки индивид трябва сам да развие своите способности докрай, а не да се опитва да имитира този или онзи. Не бих желал да бъдете втори, по-несъвършен Поаро. Искам да сте незаменимият Хейстингс. И вие сте точно това. У вас, Хейстингс, намирам идеалното потвърждение за абсолютно нормално мислене.