— Винаги съм се надявал, че не съм ненормален — казах.
— О, не, не. При вас всичко е чудесно претеглено. Вие сте олицетворение на здравия разум. Разбирате ли какво значи това за мен? Когато престъпникът се гласи да извърши престъпление, неговото първо усилие е насочено към измамата. Кого би искал да измами той? Естествено в съзнанието си той визира обикновения, нормалния човек. Вероятно такова нещо не съществува изобщо — то просто е математическа абстракция. Вие обаче се доближавате най-близко до нея. Имате моменти на проблясъци, в които се издигате над средното умствено равнище, както и такива (ще ме извините, надявам се), в които стигате до неимоверните дълбини на глупост, но погледнат като цяло, вие сте учудващо нормален. Eh bien, каква е моята полза в случая? Много просто — вие ми служите като огледало, в което виждам какво престъпникът очаква да видя. Това ужасно много ми помага и ми подсказва хиляди неща.
Не го разбрах напълно. Само останах с впечатлението, че думите му далеч не звучат като комплимент. Твърде скоро обаче той разсея съмненията ми.
— Може би се изразих лошо — додаде бързо той. — Вие имате интуиция за това, което става в главата на престъпника, а у мен тя липсва. Вие ме навеждате на това, което той иска да си мисля. Превъзходна заложба.
— Прозрение — казах аз замислено. — Може би имам прозрение.
Погледнах го. Пушеше от тънките си цигари и ме гледаше добродушно.
— Ce cher Хейстингс — промълви той. — Аз ви ценя изключително много.
Бях поласкан, но смутен и затова побързах да сменя темата.
— Хайде — казах аз делово — да се върнем към нашата работа.
— Eh bien — Поаро отпусна глава назад, присви очи и бавно издуха дим навън. — Je me pose des questions32 — каза той.
— Така ли? — попитах с нетърпение.
— Сигурно и вие, нали?
— Разбира се — отвърнах. Облегнах се назад, присвих очи и изстрелях въпроса си: — Кой уби лорд Еджуеър?
Поаро подскочи и силно заклати глава.
— Не, не и не! Не така! Та това въпрос ли е? Приличате ми на някой, който чете криминална история и започва да подозира всеки от героите с или без повод. Веднъж и на мен ми се наложи да постъпя така. Случаят беше много специален. Ще ви го разкажа някой друг път — той е от особена гордост за мен. Но за какво говорехме?
— Въпросите, които сам си „задавате“ — отвърнах сухо. На езика ми беше да му кажа, че единственото, за което съм му нужен, е да има на кого да се хвали, но се въздържах. Щом искаше да ми изнася нравоучение, да заповяда. — Започвайте. Да ги чуем!
Това беше добре дошло за суетата му. Отново се облегна назад и зае предишната си поза.
— С първия въпрос вече приключихме. Защо лорд Еджуеър е променил решението си по въпроса за развода? Във връзка с това имам една-две идеи. Първата ви е известна. Вторият ми въпрос е свързан с писмото. Какво се е случило с него? Кой е имал интерес да не се разтрогва бракът между лорд и лейди Еджуеър? И трето — какво е означавала физиономията, която сте видели на лицето му вчера сутринта на излизане от библиотеката? Имате ли някакъв отговор, Хейстингс?
Поклатих глава.
— Нищо не разбирам.
— Сигурен ли сте, че не е било плод на въображението ви? Понякога, Хейстингс, въображението ви работи un peu vif33.
— Не, не — енергично поклатих глава. — Сигурен съм, че не греша.
— Bien. Тогава този факт чака своето обяснение. Четвъртият ми въпрос е във връзка с пенснето. Нито Джейн Уилкинсън, нито Карлота Адамс носят очила. Какво тогава търси то в чантата на Карлота Адамс? Стигаме и до петия въпрос. Защо някой се е обаждал в Чизуик, за да провери дали Джейн Уилкинсън е там, и кой е той? Тези, приятелю, са въпросите, които не ми дават мира. Ако мога да открия отговорите, ще се чувствам по-спокоен. Дори и само една теория, която да ги обяснява задоволително, би облекчила страданията на моята amour propre.
— Има и други въпроси — обадих се аз.
— Например?
— Кой е подтикнал Карлота Адамс към този номер? Къде е била тя онази нощ преди и след 10 часа? Кой е Д., който й е дал златната кутийка?
— Тези въпроси са ясни — каза Поаро. — В тях няма нищо непредсказуемо. Свързани са с неща, които не знаем, факти, които не знаем, но които можем да научим всеки момент. Моите въпроси, mon ami, са психологически. Малките сиви клетки…