— Така изглежда — потвърди сър Монтагю. — Поканих я, защото е красива и има талант, като се надявах, че бих могъл да й бъда полезен. Възнамерявала да се заеме с менажерство. Оказа се обаче, че съдбата е решила да й помогна по съвсем различен начин.
— Джейн е жена с късмет — каза госпожа Уидбърн. — Страшно много искаше да се отърве от Еджуеър и ето че някой изведнъж й спести усилията. Щяла да се омъжва за младия херцог на Мъртън, вече всички го знаят. Майка му направо се е побъркала.
— Тази дама наистина ме впечатли — каза сър Монтагю благосклонно. — На няколко пъти се изказа съвсем интелигентно по въпросите на древногръцкото изкуство.
Усмихнах се вътрешно, като си представих как Джейн е реагирала с „Да“, „Не“ и „Колко прекрасно, наистина!“, изричайки тези думи със своя омайващ гърлен глас. За сър Монтагю интелигентността се измерваше според това колко внимателно го слуша неговият събеседник.
— Каквото и да говорим, Еджуеър си беше един особняк — намеси се Уидбърн. — Няма да се учудя, ако е имал доста врагове.
— Вярно ли е, мосю Поаро — попита госпожа Уидбърн, — че са го намушкали с нож в тила?
— Да, мадам, при това е извършено с голяма точност, може да се каже дори съвсем професионално.
— Долавям удоволствието на твореца във вашите думи, мосю Поаро — вметна сър Монтагю.
— А сега позволете — продължи Поаро — да пристъпя към причината за посещението ни. Снощи, по време на вечерята тук, лейди Еджуеър е била повикана на телефона. Бих искал да науча нещо повече за този разговор. Възможно ли е да поговоря с прислугата по този въпрос?
— Разбира се, разбира се. Бихте ли натиснали звънеца, Рос?
Икономът пристигна веднага. Беше висок мъж на средна възраст и приличаше на свещеник.
Сър Монтагю му обясни молбата ни. Икономът се обърна учтиво към Поаро.
— Кой се обади, когато позвъниха? — започна детективът.
— Аз, сър. Телефонът е в края на преддверието.
— С лейди Еджуеър ли пожелаха да говорят или с госпожица Джейн Уилкинсън?
— С лейди Еджуеър, сър.
— Какво точно казаха?
Икономът се замисли за момент.
— Доколкото си спомням, сър, казах „Ало“. Някакъв глас ме попита дали тук е 43434 Чизуик. Отговорих положително. Тогава ме помолиха да почакам. После друг глас отново ме попита дали е Чизуик 43434 и след като потвърдих, ми казаха: „Там ли е лейди Еджуеър?“ Отговорих, че дамата е тук. Гласът продължи: „Може ли да говоря с нея, моля?“ Отидох до масата и уведомих дамата. Тя стана и аз я придружих до телефона.
— Какво се случи после?
— Дамата взе слушалката и попита: „Ало, кой се обажда?“ После продължи: „Да, точно така. На телефона е лейди Еджуеър.“ Тъкмо се канех да оставя дамата, когато тя ме повика и ми каза, че са прекъснали. Чула някакъв смях, след което затворили телефона. Попита ме дали са се представили с някакво име и аз й казах, че не. Това беше всичко, сър.
Поаро се намръщи.
— Нима мислите, че това обаждане има нещо общо с убийството, мосю Поаро? — попита госпожа Уидбърн.
— Не смея да твърдя, мадам, но не отричам, че е твърде любопитно.
— Хората понякога се шегуват по телефона, с мен също се е случвало.
— C’est toujours possible, madame34.
Той отново се обърна към иконома:
— Жена ли се обади или мъж?
— Мисля, че беше жена, сър.
— Силно ли говореше или тихо?
— Тихо, сър. Бавно и доста отчетливо. — Той спря за минута. — Може и да си въобразявам, сър, но ми се стори, че говореше чужденка. Звукът „р“ се чуваше съвсем ясно.
— Да не е била някоя шотландка, Доналд? — попита госпожа Уидбърн, усмихвайки се на Рос.
— Нямам нищо общо — каза той. — Не съм ставал от масата.
Поаро отново заговори на иконома:
— Мислите ли, че можете да познаете гласа, ако го чуете пак?
Икономът се поколеба.
— Не съм много сигурен, сър, но е възможно. Всъщност, да, струва ми се, че бих го познал.
— Благодаря ви, приятелю.
— И аз ви благодаря, сър.
Икономът наведе глава и се оттегли с неизменната си осанка на духовник.
Сър Монтагю Корнър продължи да любезничи, играейки ролята си на старомоден чаровник. Склони ни да останем за партия бридж. Аз учтиво отказах — залозите не бяха по джоба ми. Младият Рос изглежда също се зарадва, че някой друг ще го смени. Двамата с него останахме да наблюдаваме играта отстрани. В края на вечерта Поаро и сър Монтагю бяха спечелили доста солидни суми.