Бях сигурен, че Поаро не би приел това. За моя изненада той промърмори доста уклончиво:
— Mais oui, c’est possible35.
— А какво ще кажете например за следното — номерът е напълно безобиден, някой обаче научава за него и решава, че той ще му свърши идеална работа. Не е лошо като идея, нали? — Тук той спря за малко и пак продължи. — Аз лично предпочитам първата идея. А каква е била връзката между лорда и момичето — това трябва така или иначе да открием.
Поаро му разказа за писмото до Америка, изпратено от прислужницата, и Джап се съгласи, че това вероятно ще бъде от голяма полза.
— Смятам веднага да се заема с издирването му — добави Джап и си записа в бележника. — Като че ли съм по-склонен да вярвам, че тя е извършила престъплението. И без това не мога да намеря друг убиец — продължи той, прибирайки тефтерчето си. — Я сега да видим капитан Марш, или вече младия лорд. Неговият мотив поне в очевиден. Има и лоша репутация. Често закъсва финансово и е напълно безскрупулен, когато става въпрос за пари. На всичко отгоре вчера сутринта се е скарал с чичо си. Призна си го и така ми отне удоволствието да го открия сам. Това го прави подозрителен. Само че има алиби за снощи. Бил е на опера — със семейство Дортхаймър — богати евреи, които живеят на Гровнър Скуеър. Проверих нещата, всичко съвпада. Вечерял е с тях, а после са отишли на опера. След операта са се отбили в Собранис. Това е.
— А мадмоазел?
— Дъщерята на лорда ли? Тя също не е била вкъщи. Вечеряла е с някакви хора на име Картю Уест. Ходили са заедно на опера, после са я изпратили до дома й. Било е около дванайсет без четвърт. Така че тя е извън подозрение. Секретарката също изглежда чиста. Стори ми се делова и почтена. А сега няколко думи за иконома. Той определено не ми харесва, искам да кажа — не е естествено за мъж да бъде толкова красив. Има нещо съмнително около него, а и не е много ясно как се е настанил на служба при лорда. В момента хората ми го проучват, макар засега да липсва основание за подозрение в убийство.
— Някакви нови факти?
— Имаме едно-две неща, но не сме сигурни дали са от някакво значение. Например това, че липсва ключът на лорда.
— Ключът за входната врата?
— Да.
— Това е доста интересно.
— Е, може да означава много, а може да се окаже и нищо. Според мен по-важното е, че вчера лорд Еджуеър е осребрил чек за сто лири. Не са много, но ги е поискал във френски банкноти — днес е трябвало да замине за Париж. Парите са изчезнали.
— Откъде знаете?
— От госпожица Каръл. Тя е осребрила чека. Спомена го в разговора ни, а аз установих, че парите ги няма.
— Къде са били снощи?
— Госпожица Каръл не знае. Дала ги е на лорд Еджуеър към три и половина, в плик от банката. Лордът е бил в библиотеката. Взел плика и го сложил на масата до себе си.
— Заслужава да се помисли върху това. Нещата се усложняват.
— Или опростяват. Между другото — раната.
— Да, говорете!
— Лекарят каза, че не е било ножче. Било е нещо подобно, но с различен по форма резец — извънредно остро.
— Да не е бръснач?
— Не, по-малко.
Поаро свъси вежди замислено.
— Младият лорд Еджуеър изглежда се забавлява — отбеляза Джап. — Прави му удоволствие да играе ролята на заподозрян в убийство. Ние му дадохме да разбере, че е постигнал целта си. Тъй или иначе в тази работа има нещо съмнително.
— А може би просто мозъкът му работи бързо.
— По-скоро е гузна съвест. Смъртта на чичото му дойде като по поръчка. Между другото вече се е нанесъл в дома.
— Къде е живял преди?
— На Мартин Стрийт, Сейнт Джорджис Роуд. Кварталът не е особено престижен.
— Запишете си, Хейстингс.
Направих го, но се зачудих защо ни е предишният адрес на Роналд, след като самият той вече се е преместил на Риджънт Гейт.
— Аз лично мисля, че го е направила госпожица Адамс — каза Джап и се изправи. — Чудесна работа сте свършили, мосю Поаро, като сте се добрали до това. Е, хора като вас, разбира се, могат да ходят по театри и да се забавляват. Виждате разни неща, които аз няма как да забележа. Жалко, че липсва мотив, но ако се поровим още малко, и той ще изскочи.
— Пропуснахте една личност, при която мотивът е налице — каза Поаро.
— Кого имате предвид, сър?
— Този, който, както всички знаят, иска да се ожени за съпругата на лорд Еджуеър — херцога на Мъртън.