— Е, да, така е — засмя се Джап. — Но кой с неговото положение ще се занимава с убийства? Освен това херцогът е в Париж.
— Значи той не е между заподозрените.
— А вие как мислите?
Инспекторът се разсмя от абсурдността на идеята и ни напусна развеселен.
Икономът
На другия ден Джап свърши доста работа, докато за нас не можеше да се каже същото. Дойде да ни види някъде към пет следобед, целият беше почервенял от гняв.
— Такава глупост да направя!
— Не е възможно, приятелю — помъчи се да го успокои Поаро.
— Такава глупост! Оставих онзи… (тук Джап употреби една неприлична дума)… иконом да ми се изплъзне.
— Изчезнал ли е?
— Да, успя да офейка. И това ме прави двойно по-голям идиот, защото изобщо не се усъмних в него.
— Но, моля ви, успокойте се.
— Лесно е да се каже, само че нямаше да говорите така, ако вие бяхте изяли калая в управлението. Хитрецът му с хитрец! Оказа се, че не му е за пръв път. Стар играч!
Джап изглеждаше безкрайно нещастен. Изтри челото си с ръка. През цялото време Поаро издаваше съчувствени звуци, които наподобяваха кокошка, която е снесла яйце. Тъй като бях по-добър познавач на английския характер, налях едно уиски със сода и го поставих пред нещастника. Лицето му просветна забележимо.
— Няма да откажа — каза той и като че ли постепенно заговори по-бодро. — И сега не съм съвсем сигурен дали той е убиецът. Не му е чиста работата, щом изчезва така, но може да е имал и други причини. Започнах да го проучвам и се оказа, че е замесен в някакви истории със съмнителни барове. При това не какво да е, а нещо доста сериозно и опасно. Изпечен мошеник.
— Tout de meme, това не значи, че непременно е убиец.
— Точно така! Може да не му е съвсем чиста работата, но да не е убивал. Ако питате мен, повече от всякога съм убеден, че е онази Адамс, макар да нямам още доказателствата. Моите хора претърсиха апартамента й, но не откриха нищо, дето да е от полза. Хитруша е била. Никакви писма, с изключение на няколко договора. Всичко е описано и подредено. Имаше и две-три писма от сестра й от Вашингтон — и там нищо нередно. Няколко стари и хубави бижута — нито нови, нито скъпи. Не е водила дневник. От паспорта и чековата й книжка не научихме кой знае какво. Дявол да го вземе, това момиче като че ли не е имало никакъв личен живот!
— Беше със сдържан характер — каза Поаро замислено.
— За наше съжаление.
— Говорих с прислужницата. И там нищо. Срещнах се с онова момиче от магазина за шапки, дето май й е била приятелка.
— Аха! И как ви се стори госпожица Драйвър?
— Доста оперена девойка. Но и от нея никаква полза, което не ме изненада много. Семействата и приятелите на всички изчезнали момичета, които съм издирвал досега, казват все едно и също: „Беше с весел и добър нрав и нямаше приятел.“ Това почти никога не е вярно, защото не е нормално. Момичетата трябва да имат приятели — противното означава, че нещо с тях не е наред. Точно тази криво разбрана лоялност на близките усложнява живота на детектива.
Той спря, за да си поеме дъх, а аз отново напълних чашата му.
— Благодаря ви, капитан Хейстингс, няма да ви откажа. Та това е положението — трябва още много да се души. Ходила е на вечери и на танци с около дузина младежи, но с нито един от тях не е била в по-близки отношения. Сред тях са новият лорд Еджуеър, господин Брайън Мартин, актьора, и още 5–6 други, но и там нищо. Идеята ви за мъжа зад кулисите май ще се провали. Скоро ще се убедите, че е действала сама, мосю Поаро. В момента искам да открия връзката между нея и убития. Сигурен съм, че такава има. Трябва да отскоча до Париж. На златната кутийка е пишело „Париж“, а и по думите на госпожица Каръл покойният лорд Еджуеър е ходил там няколко пъти миналата есен — на търгове за разни антикварни рядкости. Да, ще ми се наложи да отида до Париж. Утре ще се разследват причините за смъртта, но сигурно това ще се отложи. Веднага след това ще се кача на следобедния ферибот.
— Вашата енергия е изумителна, Джап.
— А вие сте се отпуснали. Седите си тук и мислите. Само търсите работа за малките сиви клетки, мосю Поаро. Няма смисъл. Трябва да отидете до планината, защото тя няма да дойде при вас.
Дребната прислужница отвори вратата.
— Господин Брайън Мартин, сър. Зает ли сте, или ще го приемете?
— Тръгвам, мосю Поаро — Джап стана. — Изглежда всички театрални звезди търсят вашите съвети.