— В 10.30. Служителят твърди, че си го е прибрала същата дама.
Поаро кимна.
— Попаднах и на нещо друго. Имам сериозна причина да вярвам, че в 11 часа Карлота Адамс е била в Лайънс Корнър Хаус.
— Ah! C’est tres bien ca40! Как го научихте?
— Горе-долу случайно. Във вестниците се появи нещо за малката златна кутия с рубинени инициали. Някакъв журналист я споменал по повод растящия брой млади актриси, които вземат опиати. Романтични истории за неделните издания — фаталната златна кутийка със смъртоносно съдържание и патетичния образ на младото момиче с огромни шансове в живота! Та там се изказва и предположение къде може да е била през тази последна вечер, как се е чувствала и тем подобни. Изглежда някаква сервитьорка от Корнър Хаус го прочита и си спомня, че същата тази вечер е обслужвала такава дама със златна кутийка. Сетила се и за инициалите К. А. Вживяла се и разказала на всичките си приятели. Сигурно е очаквала да получи нещо от вестника. В резултат на целия този шум един новоизлюпен дописник се заел със сълзливата статия и така довечера в Ивнинг Шрийк ще четем за последните часове на талантлива актриса, дето чакала мъжа, който никога нямало да дойде — и за състрадателната сервитьорка, която веднага разбрала за мъката на своята посестрима. Знаете ги какво могат да измислят, нали, мосю Поаро?
— А вие как успяхте да го научите така бързо?
— О, поддържаме чудесни отношения с Ивнинг Шрийк. Научих го, докато същият този умник се опитваше да изкопчи нещо от мен по друг повод. И така веднага хукнах към Корнър Хаус.
Да, така трябваше да се действа. Изпитах съжаление към Поаро. Джап ни носеше всичките тези новини от първа ръка, вероятно пропускайки ценни подробности, а тук Поаро се задоволяваше със стари вести.
— Срещнах се със сервитьорката — струва ми се, че може да й се вярва. Не позна Карлота Адамс на снимката, но пък едва ли я е гледала в лицето. Била млада, мургава, стройна и много добре облечена. Носела модерна шапка. Да можеха жените да гледат повече лицата вместо шапките…
— Лицето на госпожица Адамс не се запомня лесно — каза Поаро. — Трудно може да се запамети такова подвижно и чувствително лице, което постоянно мени израза си.
— Сигурно сте прав. Не се занимавам с подобни наблюдения. Според момичето е била в черно и е носела малко куфарче със себе си. Забелязала го е, защото по думите й то не подхождало на такова изискано облекло. Поръчала си е бъркани яйца и кафе и явно не е бързала, чакала е някого. Често е поглеждала ръчния си часовник. Момичето й подало сметката и тогава видяло кутията. Дамата я извадила от чантата си и я оставила на масата, за да я гледа. Отворила и затворила капака, замечтано усмихната. По описанието на сервитьорката кутийката наистина била красива. Каза ми, че и тя искала да има златна кутийка с такива рубинени инициали. Явно госпожица Адамс е останала след плащането на сметката. Преди да тръгне, погледнала часовника си още веднъж.
Поаро беше сериозно замислен.
— Било е rendez-vous41 — измърмори той, — rendez-vous с някой, който не е дошъл. Дали са се срещнали след това? Дали се е опитала да му позвъни от къщи? Само да знаех, ах, само да знаех със сигурност!
— Това е вашата теория, мосю Поаро — за тайнствения непознат, митът за мистериозния подбудител. Не казвам, че не е чакала някого — напълно допустимо е. Твърде възможно е да е имала уредена среща, за да съобщи за добре свършената работа при лорда. Знаем какво се е случило. Тя се разгневява и го намушква, но бързо се окопитва. Преоблича се на гарата, взима куфара и отива на срещата. После, както казват, става жертва на последвалата „реакция“ и я обзема ужас от извършеното. А когато и приятелят й не се появява, това я довършва. Той навярно е знаел, че дамата е щяла да посети Риджънт Гейт същата вечер. За нея играта свършва. И тогава изважда кутийката с лекарството — една свръхдоза и край на всичко. Поне няма да я бесят. Виждам го така ясно, както и носа насред лицето ви.
Ръката на Поаро колебливо се надигна към носа му, за да се спусне после към мустаците. С гордо изражение на лицето той ги поглади нежно.
— Засега нищо не доказва съществуването на този тайнствен друг — каза Джап, възползвайки се от преднината си. — Все още липсват доказателства и за връзката между нея и лорда, но ще ги открия. Всичко е въпрос на време. Малко съм разочарован от Париж, но девет месеца не са малко. Така или иначе имам човек там, който да продължи разследването. Може и да изскочи нещо. Знам, че вие не мислите така. Твърдоглаво човече сте, това е то.