— В някои щати на Америка бихте получили развод, мадам.
— Това не ме устройва, защото имам намерение да живея в Англия.
— Значи в Англия, така ли?
— Да.
— За кого, ако не е тайна, ще се омъжвате?
— Точно там е работата. За херцога на Мъртън.
Поех дълбоко въздух. Същият този херцог бе разочаровал много майки с дъщери за омъжване. Младеж с монашески нрав, страстен католик, той изцяло се намираше под влиянието на майка си — овдовялата херцогиня, която всяваше страхопочитание навсякъде. Младият херцог водеше строг, пуритански живот, колекционираше китайски порцелан и се славеше като естет. Говореше се, че не се занимавал с жени.
— Луда съм по него — призна Джейн сантиментално. — Не съм срещала друг като херцога, а и дворецът Мъртън е чудесен. Всичко е толкова неповторимо романтично! Той е страшно красив — като приказен монах.
Тя се замисли.
— Когато се оженим, ще се откажа от сцената. Не ме привлича вече.
— И междувременно — напомни й Поаро сухо — лорд Еджуеър непоправимо пречи на тези романтични мечти.
— Точно така! Това ме подлудява. Разбира се, ако бяхме в Чикаго, лесно щяха да му видят сметката, само че тук не се постъпва така.
— Тук — усмихна се Поаро — преобладава мнението, че всеки има право на живот.
— Не съм много съгласна. Смятам, че Англия спокойно би могла да се лиши от някои свои политици. А предвид моето отношение към лорда, загубата няма да е кой знае каква — даже напротив.
На вратата се почука и сервитьорът влезе с вечерята. Джейн Уилкинсън продължи, без да обръща внимание на присъствието му.
— Мосю Поаро, но аз не искам от вас да го убивате.
— За което съм ви много благодарен, мадам.
— Просто си мислех, че може да намерите някакъв интелигентен начин да поговорите със съпруга ми. Да го убедите да приеме развода. Сигурна съм, че ще успеете.
— Надценявате ме, мадам.
— Моля ви, измислете нещо, мосю Поаро! — Тя се наведе напред. Сините й очи отново широко се отвориха. — Нима не желаете да бъда щастлива?
Гласът й беше като от кадифе — приглушен и изкусително прелъстителен.
— Не бих искал да преча на ничие щастие — деликатно отвърна Поаро.
— Щастието на другите не ме интересува.
— Винаги ли мислите само за себе си, мадам? — усмихна се той.
— Смятате, че съм егоистка?
— Не казах точно това, мадам.
— Да, такава съм, признавам. Но, разберете, не понасям да съм нещастна. Това влияе дори на играта ми. А ще бъда безкрайно нещастна, ако той не се съгласи на този развод — или не умре. Всъщност — продължи тя замислено, — много по-добре би било, ако умре. Тогава ще се чувствам напълно свободна.
С поглед потърси съчувствие у Поаро.
— Ще ми помогнете, нали, мосю Поаро? — Тя стана, взе наметката си и насочи умоляващ поглед към него. Чух гласове навън в коридора. Вратата беше открехната. — Ако не го сторите… — продължи тя.
— Ако не го сторя, мадам?
Тя се засмя.
— Тогава ще скоча в някое такси, ще отида при него и ще му видя сметката сама.
Тя изчезна в съседната стая, като продължаваше да се смее. В същия момент влязоха Брайън Мартин, Карлота Адамс и компаньонът й. Придружаваше ги другата двойка от масата на Брайън и Джейн Уилкинсън, които бяха представени като господин и госпожа Уидбърн.
— Къде е Джейн? — попита Мартин, след като поздрави. — Поръчката й е изпълнена.
Джейн се появи на вратата с червило в ръка.
— Доведохте ли я? Прекрасно! Госпожице Адамс, възхитена съм от вашето представление! Докато ви гледах, изпитах непреодолимото желание да се запознаем. Елате да си побъбрим, докато оправя малко лицето си. Изглеждам просто ужасно.
Карлота Адамс прие поканата, а Брайън Мартин се просна в най-близкото кресло.
— Е, мосю Поаро — каза той, — май се хванахте в капана, а? Приехте ли вече да се борите за нейната кауза? Колкото по-рано се предадете, толкова по-добре. Думата „не“ е напълно непонятна за нея.
— Сигурно не я е чувала досега.
— Джейн е много интересна жена — каза Мартин. Облегна се назад и изпусна кълбо дим към тавана. — За нея не съществува никакво табу, никакви морални задръжки. Но пък не бих я нарекъл неморална — категорично не. Момент! Като че ли „аморална“ звучи по-точно. На този свят за нея съществува само едно — нейните собствени желания.