— Първо обиждате носа ми, а сега — главата!
— Просто така се казва — утеши го Джап. — Нямах никакво намерение да ви засегна.
— На което се отговаря: „Не ме и засегнахте“ — поясних аз.
Поаро погледна единия, после другия с объркан поглед.
— Някакви заповеди? — подвикна Джап шеговито от вратата.
— Не заповед, а предложение.
— Казвайте какво е то.
— Разпитайте шофьорите на таксита и намерете някой, който е возил клиент, не, по-вероятно двама клиенти от Ковънт Гардън до Риджънт Гейт в нощта на убийството. Трябва да е било около единайсет без двайсет.
Джап наостри уши. Приличаше на териер.
— Това било значи, а? — каза той. — Ясно, ще го направя. Защо да не опитам, още повече, че вие понякога казвате по нещо умно, нали така?
Джап едва беше излязъл, когато Поаро стана и енергично се залови да четка шапката си.
— Не ме питайте нищо, приятелю. Веднага донесете бензин. Парченце омлет падна на жилетката ми тази сутрин.
Донесох му го.
— Този път не смятам да задавам въпроси, тъй като нещата са очевидни — казах аз. — Но мислите ли, че наистина всичко е толкова просто?
— Mon ami, в момента съм зает с тоалета си. Ако ми простите забележката, връзката ви не ми допада.
— Според мен е много хубава — отвърнах аз.
— Може някога да е била. Само че сега годините й личат, което, спомнете си, бяхте достатъчно любезен да кажете и за моя милост. Умолявам ви да я смените, а освен това почистете и десния си ръкав.
— Да не би да отиваме при крал Джордж? — попитах саркастично.
— Не. Просто прочетох в сутрешните вестници, че херцогът на Мъртън се е завърнал у дома си. Доколкото знам, той е сред най-изтъкнатите членове на английската аристокрация и бих желал да му окажа съответната чест.
Поаро беше чужд на всякакви социалистически идеи.
— Защо е необходимо да отиваме у херцога?
— Искам да се срещна с него.
Не получих повече обяснения. Когато облеклото ми най-сетне получи одобрението на неговото критично око, излязохме навън. В Мъртън един лакей попита Поаро има ли уговорена среща и получи отрицателен отговор. Лакеят отнесе визитната му картичка, но скоро се върна и съобщи, че негова милост безкрайно съжалявал, но бил прекалено зает тази сутрин. Поаро веднага се настани в едно кресло.
— Tres bien — каза. — Ще чакаме. Ако е необходимо, дори и няколко часа.
Не се наложи. Вероятно за херцога най-бързият начин да се отърве от упорития посетител бе да го приеме и така Поаро бе поканен да влезе. Херцогът беше на около 27 години. Не бих казал, че притежава пленителна външност — беше слаб и бледен, с рядка коса, започнала да олисява по слепоочията, с тънки устни и блуждаещ, малко отнесен поглед. В стаята имаше няколко разпятия и различни други религиозни произведения на изкуството. Широката лавица за книги беше пълна с трудове по теология. Той имаше вид повече на болнав амбулантен търговец, отколкото на херцог. Знаех, че е получил образованието си вкъщи, тъй като е бил с деликатно здраве. Това значи беше мъжът, станал жертва на Джейн Уилкинсън! Всичко изглеждаше безкрайно нелепо. Поведението му към нас се отличаваше със самодоволство и липсата на елементарна любезност.
— Може би знаете кой съм аз — започна Поаро.
— Не ви познавам.
— Занимавам се с психология на престъпността.
Херцогът не отговори. На писалището пред него лежеше недовършено писмо и той почукваше нетърпеливо с писалка по масата.
— Какъв е поводът за посещението ви? — попита той хладно.
Поаро седеше срещу него, с гръб към прозореца, докато лицето на херцога беше срещу светлината.
— В момента разследвам обстоятелствата около смъртта на лорд Еджуеър.
На слабото му, но решително лице не трепна нито мускул.
— Така ли? Не го познавам.
— Но, предполагам, познавате съпругата му — госпожица Джейн Уилкинсън.
— Да.
— Не ви ли е хрумвало, че тя е имала сериозно основание да желае смъртта на съпруга си?
— Не разбирам за какво говорите.
— Ако позволите, ще ви задам един директен въпрос, ваша милост. Скоро ли възнамерявате да се ожените за госпожица Джейн Уилкинсън?
— Когато се сгодя за някого, вестниците ще го съобщят. Считам въпроса ви за твърде неуместен. — Той се изправи. — Довиждане.
Поаро също стана. Изглеждаше объркан. Главата му беше клюмнала на една страна. Започна да заеква: