С разтреперани ръце оправи шала си, кимна едва забележимо и величествено напусна стаята.
— Фю! — казах. — Ама че тиранин! Въпреки всичко й се възхищавам. А вие?
— За това, че иска да подреди света по свой калъп?
— Но тя просто желае доброто на сина си.
Поаро кимна с глава.
— Вярно е, но все пак, Хейстингс, какво лошо има, ако херцогът наистина се ожени за Джейн Уилкинсън?
— Нима допускате, че тя може да е влюбена в него?
— Едва ли. Почти съм сигурен, че не е. Ако е увлечена от нещо, то това е положението му в обществото. Тази примамка ще я накара да играе ролята си отлично. Тя е изключително красива и страшно амбициозна, но не виждам нищо фатално в случая. Със същата цел за херцога би се омъжила всяка друга девойка от неговата класа, само че тогава щеше да липсва цялото това представление.
— Така е, но…
— Нима ще бъде по-добре, ако той се ожени за момиче, което го обича силно? Моите наблюдения показват, че любящата жена е истинско нещастие за мъжа. Такива жени непрекъснато правят сцени на ревност, карат мъжа да се чувства смешен в очите на другите, настояват за непрекъснато внимание. А, non, не е шега работа!
— Поаро — прекъснах го аз, — вие сте непоправим стар циник!
— Mais non, mais non, това са само мои разсъждения. Виждате ли, в действителност аз съм на страната на добрата майчица.
Избухнах в несдържан смях, когато го чух да представя високомерната херцогиня по този начин. Поаро остана сериозен.
— Не би трябвало да се смеете. Всичко е от изключително значение. Трябва да помисля. Трябва добре да помисля.
— Не виждам какво можете да направите.
Поаро не обърна внимание на думите ми.
— Нали забелязахте колко добре осведомена беше херцогинята? И колко отмъстителна. Известни й бяха всички улики срещу Джейн Уилкинсън.
— Като за обвинител — да, но не и като защитник — уточних аз шеговито.
— Как ли се е добрала до тях?
— Джейн е споделила с херцога, а той — с майка си — предположих.
— Възможно е. И все пак…
В този момент телефонът иззвъня. Вдигнах слушалката. Започнах да повтарям едно и също „да“ на различни интервали. Най-накрая оставих слушалката и развълнувано се обърнах към Поаро.
— Обади се Джап. Първо каза, че както винаги вие сте „върхът“. Второ — получил е телеграма от Америка. Трето — открил е шофьора на таксито. Четвърто — ако искате, можете лично да чуете разказа на шофьора. И пето — пак повтори, че сте „върхът“ и как през цялото време бил убеден, че сте улучили право в целта с предположението си за този някой, който стоял зад всичко! Пропуснах само да му предам мнението на посетителката ни за полицията.
— Значи най-сетне Джап се убеди — измърмори Поаро. — Не е ли странно, че теорията ми за човека зад кулисите се доказва точно в момент, когато се насочвам към друга възможна теория?
— Каква?
— Тази например — че мотивът за убийството на лорд Еджуеър може да няма нищо общо с него самия. Представете си, че има някой, който мрази Джейн Уилкинсън и тази омраза е толкова силна, че този някой иска да я види увиснала на въжето за убийство. C’est une idee, ca43?
Той въздъхна и се надигна:
— Хайде, Хейстингс, да вървим да изслушаме Джап.
Шофьорът
Заварихме Джап да разпитва възстар мъж с по-опърпани мустаци и очила. Гласът на този човек звучеше доста самосъжалително.
— А! Ето ви и вас — каза Джап. — Мисля, че всичко се нарежда като по вода. Този човек се казва Джобсън. Качил е двама души от Лонг Ейкър вечерта на 29 юни.
— Така е — потвърди Джобсън хрипливо. — Чудна нощ беше. Имаше и луна. Момичето и момчето ме спряха край спирката на метрото.
— С официално облекло ли бяха?
— Да. Господинът беше с бяла жилетка, а и дамата беше цялата в бяло, с бродирани птички по роклята. Идваха като че ли от операта.
— В колко часа стана това?
— Преди единайсет ще е било.
— После?
— Казаха ми да карам към Риджънт Гейт, а там щели да ми покажат къщата. Искаха да бързам. Всички това искат, като че ние само се мотаем. Колкото по-бързо съм ги закарал и вземел друг клиент, толкова по-добре било за мен. Ама не им идва на ума, че ако се случи нещо, ние обираме парсата.
— По-кратко — прекъсна го нетърпеливо Джап. — Този път случи ли се нещо?