Поаро остави писмото. Явно то го бе развълнувало. Реакцията на Джап се оказа напълно противоположна.
— Пипнахме го — каза той въодушевено.
— Да — отговори Поаро.
В гласа му прозвуча някаква странна вялост. Джап го погледна с любопитство.
— Какво има, мосю Поаро?
— Нищо особено — беше отговорът на Поаро. — Просто си представях нещата малко по-иначе. — Имаше напълно нещастен вид. — И все пак не може да не съм прав — заяви като че ли на себе си той. — Не е възможно.
— Разбира се, че всичко си е точно така. Та вие сам го твърдяхте през цялото време!
— Боя се, че ме разбирате погрешно.
— Нима не казахте, че зад всичко се крие някой друг, който е подтикнал момичето към нещо, което то не е съзнавало?
— Да, да.
— Тогава какво повече искате? — Поаро само въздъхна. — Не мога да разбера това ваше вечно недоволство. Истински късмет е, че е написала това писмо.
Този път Поаро се съгласи с по-голяма охота:
— Mais oui, точно това убиецът не е очаквал. Когато се съгласява да приеме десетте хиляди, госпожица Адамс подписва смъртната си присъда. Убиецът е бил сигурен, че е взел всички мерки — и тогава тя го изиграва съвсем несъзнателно. Мъртвите говорят. Да, понякога и мъртвите могат да говорят.
— Никога не съм и помислял, че сама му е видяла сметката — каза Джап най-безочливо.
— Не, не, естествено — каза Поаро разсеяно.
— Е, аз трябва да си гледам работата!
— Ще арестувате ли капитан Марш, имам предвид лорд Еджуеър?
— Защо не? Смятам, че вината му се доказа.
— Така е.
— Изглеждате ми доста разколебан, мосю Поаро. Вие просто обичате да усложнявате нещата. Собствената ви теория се потвърди и пак сте недоволен. Виждате ли някакъв пропуск в събраните доказателства?
Поаро поклати отрицателно глава.
— Не съм сигурен дали госпожица Марш е била съучастничка на лорда — заключи Джап. — Може и да е знаела, щом са ходили заедно на опера. Ако не е така, защо лордът ще я взема със себе си? Ще чуем какво имат да ни кажат.
— Може ли да присъствам? — почти смирено попита Поаро.
— Разбира се, та нали идеята е ваша.
Джап взе телеграмата от масата.
Дръпнах Поаро настрани.
— Какво ви е, Поаро?
— Чувствам се твърде разстроен, Хейстингс. Всичко изглежда така, както го казва Джап, но някъде бъркаме. Нещо ни убягва, Хейстингс. Всичко съвпада, всичко е според предвижданията ми и все пак, приятелю, някъде грешим.
Поаро ме погледна съкрушено. Не знаех как да го окуража.
Разказът на Роналд
Трудно ми беше да разбера Поаро. Та нали точно той предсказа нещата по този начин?
През целия път до Риджънт Гейт приятелят ми не смени своето объркано и намръщено изражение. Не удостои с внимание и несекващия поток от самохвалства на Джап.
Най-сетне въздъхна, излезе от особеното си състояние и промърмори:
— Във всеки случай ще видим какво ще ни каже той.
— Ако е хитър, едва ли ще научим нещо — каза Джап. — Не са малко тези, дето сами са си окачили въжето на врата, защото са бързали да говорят. Никой обаче не може да ни обвини, че не ги предупреждаваме! Всичко си е по устав. И колкото по-голяма е вината им, толкова повече те засипват с предварително намислени лъжи. Не им идва на ума първо да ги разкажат на адвокат. — Инспекторът въздъхна и продължи: — Адвокатите и коронерите най-много пречат на полицията. Колко пъти коронерите са ми проваляли чисти случаи, защото се мотаят и оставят виновниците да се измъкнат безнаказано. На адвокатите обаче не можеш много да им се опъваш, защото на тях им плащат да извъртат нещата както си искат.