Роналд отново замълча.
— Трябваше да се връщаме. В операта пристигнахме точно когато вдигаха завесата. Естествено, никой не разбра, че сме напускали сградата. Вечерта беше гореща, имаше и други хора навън, излезли на въздух.
Последва нова пауза.
— Знам реакцията ви — ще попитате защо не съм го казал веднага. А сега пък аз ще ви попитам — ами ако и вие имахте такъв явен мотив за убийство, щяхте ли да признаете така леко, че същата вечер, когато лордът беше убит, сте ходили в дома му? Честно казано — просто се паникьосах! Дори да ни повярваха, щяхме да имаме доста главоболия с Джералдин. Нямахме нищо общо с убийството, не бяхме видели и чули нищо. Беше съвсем очевидно да предположа, че леля Джейн го е направила. Защо тогава да се замесвам? Казах ви за кавгата и че имах нужда от пари, защото и без това щяхте да го научите. Излишно бе да го крия, тъй като щях да събудя подозрения и да ви накарам да се поровите по-усърдно в алибито ми. Помислих си, че ако вдигна достатъчно шум, ще мога да му предам по-голяма достоверност. Дортхаймърови и досега си мислят, че през цялото време съм бил в Ковънт Гардън. Това, че съм прекарал един антракт с братовчедка си, не би ги изненадало изобщо. Тя пък от своя страна щеше да потвърди, че съм бил с нея и че не сме напускали операта.
— Госпожица Марш съгласи ли се на този вариант?
— Да. Щом разбрах за убийството, веднага я предупредих да не споменава нищо за идването си тук онази вечер. Просто сме се поразходили малко навън между последните две действия и това е. Тя прояви разбиране и се съгласи. Знам, че не се получи много добре, но сега ви казвам самата истина. Мога да ви дам името и адреса на човека, при когото заложих перлите на Джералдин тази сутрин. А ако говорите с нея, тя ще потвърди думите ми.
Облегна се назад и отправи поглед към Джап. Лицето на инспектора беше все така безизразно.
— Значи вие предполагате, че Джейн Уилкинсън е извършила убийството, така ли, лорд Еджуеър?
— А не бихте ли го помислили и вие? Особено след показанията на иконома?
— Ами облогът ви с госпожица Адамс?
— С госпожица Адамс ли казахте? Карлота Адамс? Тя пък какво общо има тук?
— Отричате ли, че сте й предложили десет хиляди долара, за да се представи за Джейн Уилкинсън в дома на чичо ви същата тази вечер?
Роналд зяпна:
— Десет хиляди долара? Това са глупости. Някой се е пошегувал с вас. Откъде ще ги взема аз тези пари? Това е абсурд. Тя ли ви го каза? По дяволите, забравих, че е мъртва.
— Да — каза тихо Поаро. — Тя наистина е мъртва.
Роналд изгледа и двама ни последователно.
Непринудеността, с която говореше до този момент, изведнъж изчезна. Лицето му побледня, а в очите му се появи страх.
— Нищо не разбирам — каза той. — Казах ви истината, но явно никой от вас не ми вярва.