В този момент Поаро направи едно напълно изненадващо изказване:
— Напротив. Аз ви вярвам.
Еркюл Поаро се държи странно
Намирахме се у дома.
— Какво, за бога… — започнах аз.
Поаро ме спря с някакъв неповторим жест. Не го бях виждал никога, преди да размахва във въздуха и двете си ръце.
— Умолявам ви, Хейстингс, не сега! Не, не, точно сега не!
Грабна шапката си, нахлупи я така, сякаш беше изгубил всякакво чувство за ред и методичност, и се втурна навън. След около час пристигна Джап, но него още го нямаше.
— Къде е нашият приятел? — попита инспекторът.
Свих рамене.
Джап се отпусна на един стол и попи чело с носната си кърпа. Навън беше доста топло.
— Какво го е прихванало? — каза Джап. — Признавам си, капитан Хейстингс, че щях да падна от изненада, когато рече на Марш: „Аз ви вярвам.“ Сякаш гледах някаква сълзлива мелодрама. Нищо не можах да разбера.
Признах, че и на мен не ми е станало ясно.
— А сега пък е изчезнал някъде — додаде Джап. — Каза ли ви нещо?
— Не — отвърнах аз.
— Абсолютно нищо?
— Абсолютно нищо. Тъкмо се канех да го заговоря, но той ми махна да спра. Реших да не го закачам. Прибрахме се тук и отново опитах, но напразно — само размаха ръце, грабна си шапката и хукна навън.
Спогледахме се. Джап многозначително почука с пръсти по челото си.
— Май нещо е мръднал.
Бях склонен да се съглася. И преди Джап често бе стигал до подобно заключение, но в повечето случаи не беше прав — понякога е трудно да разбереш Поаро. Този път обаче нямаше никакво съмнение, защото не можех да намеря друго обяснение за поведението му. Във всеки случай тази променливост в предположенията му беше доста подозрителна. Собствената му версия за убийството се потвърждаваше все по-категорично и независимо от това той се отрече от нея.
Това бе достатъчно, за да обезсърчи и двама ни — хората, които най-много му вярвахме. Поклатих обезкуражено глава.
— Винаги е бил особняк — продължи Джап. — Възприема нещата по странен начин, бих казал — по много странен начин. Убеден съм, че е гениален, но за гениите хората казват, че са само на крачка от лудостта. Все обича да усложнява всичко. Простите случаи не са му по вкуса. Непременно ще гледа да заплете нещата. Просто живее в друг свят. Той си има свои правила, като онези баби, дето си редят пасианси. Ако не излезе — нагласят го. При него обаче е обратното — излезе ли веднага, той се опитва да измами, за да го обърка и усложни. Така ми се струва на мен.
Не можех да му се противопоставя. Бях твърде смутен и разтревожен, за да събера мислите си. Поведението на Поаро беше наистина необяснимо. И тъй като се чувствах силно привързан към моя чудат стар приятел, силно се притеснявах за него, макар да не го показвах в момента толкова явно. Внезапната поява на Поаро наруши тягостната тишина. За моя радост той изглеждаше доста по-спокоен. Свали внимателно шапката си, сложи я на един стол заедно с бастуна и седна на обичайното си място.
— Значи вече сте тук, добри ми Джап. И без това възнамерявах да ви потърся спешно.
Джап го погледна безмълвно. Стана му ясно, че това е само началото и остави Поаро да се изкаже докрай.
Приятелят ми заговори бавно, обмисляйки всяка своя дума.
— Ecoutez, Джап. На грешен път сме. На съвсем грешен път. Тежко ми е да го призная, но е така.
— Не се притеснявайте — каза Джап, а в гласа му се долови подкрепа.
— Как да не се безпокоя? Това е достойно за съжаление. Чак ме боли сърцето.
— Не си струва да съжалявате за този младеж. Заслужава си го.
— Не ми е мъчно за него, а за вас.
— За мен? Не трябва да се тревожите ни най-малко.
— Да, но се тревожа. Вижте сега — кой ви насочи по този път? Аз, Еркюл Поаро. Mais oui, именно аз. Насочвам вниманието ви към Карлота Адамс, споменавам ви за писмото до Америка… Аз насочвам всяка ваша крачка по този път!
— И сам щях да стигна дотук — каза хладно Джап. — Само дето малко ме изпреварихте.
— Cela ce peut44. Само че това не е утеха за мен. Ако ви навлека някоя беда — ако престижът ви бъде накърнен заради мен — ще се чувствам безкрайно виновен.
Джап изглежда се забавляваше. Той явно подозираше Поаро в не съвсем чисти намерения. Сигурно смяташе, че Поаро му завижда за лаврите, които заслужава заради изясняването на случая.