— Има само една причина — да се прикрие истинския убиец.
— Тук съм напълно съгласен с вас.
— Радвам се, че все пак постигнахме някакво съгласие.
— Може той да е разговарял с госпожица Адамс — размишляваше Поаро на глас. — Докато всъщност… не, това е абсурд.
После изведнъж се обърна към Джап и неочаквано изстреля въпроса:
— Какво мислите за смъртта на Карлота Адамс?
Джап се изкашля:
— Според мен е нещастен случай. При това в много подходящ момент, не мога да отрека. Не вярвам да е лордът. Алибито му за след операта е сигурно. Бил е в Собранис със семейство Дортхаймър някъде до след един часа. А тя си е легнала по-рано и вече е спяла. Не, това е просто един пример за дяволския късмет на престъпниците, който понякога те имат. Ако това не се беше случило, той щеше да се справи с нея. Първо щеше да я сплаши до смърт, като й наговори приказки за арест, за убийство, а после — да й даде още пари.
— Не ви ли смущава фактът — Поаро гледаше право пред себе си, — не ви ли смущава фактът, че госпожица Адамс е съгласна да обесят друга жена, когато тя самата разполага с доказателства, които я оправдават?
— Джейн Уилкинсън ли да обесят? Нали е била на вечерята у Монтагю Корнър?
— Но убиецът не го е знаел! Разчитал е Джейн Уилкинсън да увисне на бесилото, а Карлота Адамс да мълчи.
— Много си падате по приказките, мосю Поаро, а? И положително смятате, че Роналд Марш е един невинен младеж и нищо повече. Сигурно му вярвате и за мъжа, дето тайно се вмъкнал в дома? — Поаро сви рамене. — Знаете ли в кого се съмнява?
— Бих могъл да се досетя.
— В Брайън Мартин, актьора. Какво ще кажете за това? Човек, който даже не познава лорд Еджуеър.
— А това прави още по-любопитно твърдението, че си е отворил с ключ.
— Ба! — Звукът, който Джап издаде, изразяваше недвусмислено презрение. — Сега пък ще бъдете още по-изненадани, като ви кажа, че онази вечер той не е бил в Лондон. Завел някаква дама на вечеря в Молси. Върнали се след полунощ.
— А! — каза меко Поаро. — Не, това не ме изненадва. И дамата ли е от артистичния свят?
— Не. Съдържателка на шапкарски магазин. В действителност е била приятелката на госпожица Адамс, госпожица Драйвър. Засега тя е извън подозрение.
— Не възразявам, приятелю.
— Ето че ви измамиха и вие го знаете — каза Джап със смях на уста. — Никой не е влизал в номер 17, нито където и да е. Какво показва това? Че лордът лъже.
Поаро поклати тъжно глава.
Джап стана. Беше в много по-добро настроение.
— Излиза, че сме прави.
— А кой е Д.? Париж, ноември?
Джап вдигна рамене.
— Стара история, предполагам. Не може ли едно момиче да получи подарък преди шест месеца, без това да има връзка с престъплението? Не бива да прекаляваме.
— Преди шест месеца — промърмори Поаро. Очите му за миг светнаха. — Dieu, que e suis bete46!
— Какво казва? — попита ме Джап.
— Чуйте, Джап — Поаро стана и го тупна по гърдите. — Защо прислужницата на госпожица Адамс не знае за златната кутийка? Госпожица Драйвър също не я позна.
— Какво значи това?
— Че кутийката е нова. Току-що я е била получила. Париж, ноември — ясно, това е датата, за която подаръкът трябва да напомня. Работата е там, че е поднесена сега, а не тогава. Купена е съвсем скоро, тези дни. Умолявам ви, добри ми Джап, трябва да проверите. Това е още един шанс за вас. Сигурно не е купена тук, а в Париж. Ако е тукашна, някой бижутер ще се сети. Във вестниците имаше снимка и подробно описание. Да, да, Париж. Сигурно някой чужд град, най-вече Париж. Разберете го, моля ви. Непременно трябва да разберем кой е тайнственият Д.
— Нищо не ми пречи — каза Джап добродушно. — Лично аз не виждам смисъл, но ще направя всичко възможно. Колкото повече знаем, толкова по-добре.
Кимна бодро и излезе.
Писмото
— Отиваме да обядваме — каза Поаро.
Усмихна се и ме хвана под ръка.
— Все още има надежда — поясни.
Зарадвах се, че отново си бе възвърнал равновесието, но това ни най-малко не променяше убеждението ми, че виновникът е младият Роналд. Навярно Поаро го допускаше, особено след доводите на Джап. Издирването на купувача на златната кутийка като че ли беше последен опит от негова страна да спаси репутацията си.
Очакваше ни един спокоен приятелски обяд.