За мое учудване в отсрещния край на ресторанта забелязах Брайън Мартин и Джени Драйвър, които обядваха заедно. Спомних си думите на Джап и през ума ми мина подозрението за евентуален роман между тях двамата.
Видяха ни и Джени махна с ръка.
Вече си пиехме кафето, когато тя остави компаньона си и се запъти към нашата маса. Изглеждаше все така енергична и пъргава.
— Може ли да поговорим за минутка, мосю Поаро?
— Разбира се, мадмоазел. Толкова се радвам да ви видя. А мосю Мартин? Няма ли да дойде и той?
— Помолих го да остане там. Вижте, искам да поговорим за Карлота.
— Да, мадмоазел?
— Искахте да разберете нещо за някакъв неин приятел, нали така?
— Да, да.
— Доста мислих по въпроса. Понякога човек не може да се сети изведнъж. Трябва да се върнеш назад, да си припомниш всички онези дребни неща, на които не си обръщал внимание тогава. Така и направих — мислих, мислих, припомнях си какво ми е казвала и стигнах до следното.
— Да, мадмоазел?
— Струва ми се, че мъжът, когото харесваше или беше започнала да харесва, е Роналд Марш — наследникът на титлата.
— Защо мислите така, мадмоазел?
— Ами един ден с Карлота си говорехме най-общо за мъжете. Тя говореше как лошият късмет води до промяна на характера на мъжа. Че той може да е свестен и въпреки това да тръгне по лош път, защото е станал жертва на лошо отношение, а не че той е лош — знаете тази теза. А една жена започне ли да говори така за някой мъж, значи започва да хлътва. Такива приказки съм слушала и слушала! Карлота беше умно момиче, а с подобен номер можеше да излезе само някоя глупачка, която не познава живота. „Аха — казах си аз, — тук има нещо.“ Не спомена име — говореше по принцип. Само че веднага след това заговори за Роналд Марш и за това колко лошо се отнасяли с него. Е, наистина го каза съвсем неангажирано и затова не съм направила връзката още тогава. Сега обаче се питам дали не е имала предвид Роналд Марш? Вие как мислите, мосю Поаро?
Тя го гледаше сериозно в очите.
— Струва ми се, мадмоазел, че ми предоставихте изключително важна информация.
— Радвам се — плесна Джени с ръце.
Поаро я погледна любезно.
— Възможно е да не сте чули още, но господинът, за когото става въпрос — Роналд Марш, лорд Еджуеър, вече е арестуван.
— О! — Тя бе безкрайно изненадана. — Значи това, което ви казах, е след дъжд качулка.
— Никога не е късно — успокои я Поаро. — Поне за мен. Много ви благодаря.
Тя стана и се върна при Брайън Мартин.
— Е, Поаро? — обърнах се към него аз. — Това не променя ли убеждението ви?
— Не, Хейстингс. Напротив, затвърждава го още повече.
Независимо от наперената реакция на Поаро аз тайно се надявах убедеността му да се поразклати малко.
През следващите дни Поаро не спомена нито дума за случая Еджуеър. При всеки мой опит да поговорим за това той ми отвръщаше едносрично и вяло. С две думи — можеше да се каже, че си бе измил ръцете от тази работа. Каквато и идея да се бе въртяла в главата му, сега той бе принуден да признае, че тя не се потвърди, че първоначалното му предположение за случая е бил вярно и Роналд Марш съвсем справедливо се е озовал в ролята на обвиняем. Ала понеже все пак той си беше Поаро, никога нямаше да го признае открито! Затова се преструваше, че просто е изгубил интерес към случая.
Така виждах аз нещата, пък и фактите говореха достатъчно красноречиво. Той не прояви абсолютно никакъв интерес към предварителното полицейско следствие, което, разбира се, имаше чисто формален характер. Беше се заел с други разследвания и, както вече казах, изобщо не реагираше при споменаване на случая.
Едва две седмици след събитията, за които разказвам осъзнах, че преценката ми за отношението на Поаро е била напълно погрешна.
Намирахме се на масата за закуска, която, както обикновено, беше затрупана с писма. Той сръчно ги подреждаше, когато изведнъж радостно възкликна и вдигна едно от тях, носещо марка от Америка.
Внимателно го отвори с ножа за писма. Не отделях погледа си от Поаро, понеже той целият сияеше от удоволствие. Пликът съдържаше писмо и още няколко листа.
Поаро прочете писмото два пъти, а после се обърна към мен:
— Ще хвърлите ли един поглед и вие, Хейстингс?
Поех листа от него. Ето съдържанието му:
Драги мосю Поаро,
Вашето изключително любезно писмо дълбоко ме трогна. Чувствам се толкова объркана. Освен от непрежалимата мъка, покрусена съм и от нещата, които явно се намекват за Карлота. А тя е най-прекрасната сестра, за която може да си мечтае едно момиче. Не, мосю Поаро, тя никога не е вземала опиати, в това съм абсолютно сигурна. Изпитваше ужас от подобни неща и често го е казвала. Ако е била по някакъв начин замесена в смъртта на онзи човек, това е било без нейно знание, което се доказва и от писмото й до мен. Изпращам ви го, както ме помолихте, но не бих искала да се разделя с него. Уверена съм, че ще го пазите и ще ми го върнете. А ако наистина то ще ви е от помощ при разкриването на загадката около смъртта й — значи трябва непременно да го видите.