Замълча за малко, а после продължи:
— Надявам се, че поне едно нещо успяхте да забележите — този човек, този Д., явно е имал непоклатимо алиби за вечерта.
— За какво алиби говорите, щом първо е бил в Риджънт Гейт, за да извърши убийство, а после пък — с Карлота Адамс.
— Точно това имам предвид — каза Поаро. — Той има въпиеща нужда от алиби и несъмнено си е приготвил такова. И още нещо — името му наистина ли започва с „Д“? Или това е началната буква на галено обръщение, което е знаела само тя?
Отново помълча и добави:
— Човек, чието име или галено обръщение започва с Д. Трябва да го открием, Хейстингс. Непременно трябва да го открием.
Новини от Париж
На следващия ден имахме неочаквано посещение.
Пристигна Джералдин Марш.
Стана ми жал за нея, докато Поаро я поздравяваше и я отвеждаше към един стол. Нейните големи очи изглеждаха по-широки и тъмни от всякога. Около тях имаше тъмни кръгове, сякаш не беше спала. Лицето й беше измъчено и посърнало за момиче на нейната възраст — почти дете.
— Дойдох при вас, мосю Поаро, защото не издържам повече. Толкова съм разстроена и измъчена.
— Да, мадмоазел?
Поведението му излъчваше подчертано съчувствие.
— От Роналд научих какво сте му казали онзи ден. Имам предвид деня, когато го арестуваха — каза тя и цялото й тяло потрепери. — Когато вече е бил загубил всякаква надежда, вие сте му казали: „Аз ви вярвам.“ Наистина ли е така, мосю Поаро?
— Така е, мадмоазел. Така казах.
— Не става въпрос дали така сте казали, а дали така мислите. Повярвахте ли му?
Беше изопната като струна — наведена напред и вплела пръсти.
— Така мисля, мадмоазел — кротко изрече Поаро. — Моето мнение е, че братовчед ви не е убил лорд Еджуеър.
— О! — цветът на лицето и се възвърна, очите й се разшириха още повече. — Значи смятате, че го е извършил някой друг!
— Evidement47, мадмоазел — усмихна се той.
— Колко съм глупава! Не умея да се изразявам. Исках да кажа това — смятате, че знаете кой е този някой, така ли?
Тя се наведе още по-напред.
— Разбира се, имам си своите малки идеи. Да ги наречем подозрения.
— А няма ли да ми кажете? Моля ви, моля ви!
Поаро поклати глава.
— Това навярно би било… нечестно.
— Значи вие определено подозирате някого?
Детективът отново поклати глава.
— Ако знаех поне малко — продължи да го умолява момичето, — щеше да ми олекне. А може и да ви бъда от помощ. Да, наистина бих могла да ви помогна.
Молбите й бяха наистина обезоръжаващи, но Поаро не отстъпваше.
— Херцогинята на Мъртън все още е убедена, че това е била втората ми майка — замислено изрече момичето и вдигна въпросителен поглед към Поаро.
Той изобщо не реагира.
— Но не мога да проумея как е възможно.
— Какво мислите за нея? За втората си майка?
— Е, аз почти не я познавам. Още учех в Париж, когато баща ми се ожени за нея. Когато се върнах, беше доста мила. Искам да кажа, че почти не ме забелязваше. Стори ми се доста празноглава и… сребролюбива.
Поаро кимна.
— Споменахте херцогинята на Мъртън. Често ли се виждате с нея?
— Да. Тя е много мила с мен. Често бях с нея през последните две седмици. Всичко беше толкова ужасно — разпити, журналисти, Роналд — арестуван и какво ли не. — Тя отново потрепери. — Струва ми се, че нямам истински приятели. Но херцогинята беше прекрасна, също и той — имам предвид сина й.
— Харесвате ли го?
— Намирам го срамежлив. Скован и малко необщителен. Но майка му говори много за него и знам доста неща, без да го познавам.
— Аха. Кажете ми, мадмоазел, привързана ли сте към братовчед си?
— Към Роналд ли? Разбира се. Той… ние не се виждахме често през последните две години, но когато преди живееше у нас, винаги съм го смятала за чудесен. Непрестанно се шегува и измисля щуротии. Единствено той оживяваше този мрачен дом.
Поаро кимна съчувствено, но пък зададе въпрос, който ме порази с нетактичността си:
— Не искате да го видите на въжето, предполагам?
— Не, не! — Момичето се разтресе цялото. — Това не! О! Защо не е тя… моята мащеха! Но друг не може да бъде, така казва херцогинята.
— Аха! — каза Поаро. — А и ако капитан Марш си беше останал в таксито, нали?
— Да, поне… Какво искате да кажете? — сбърчи тя челото си. — Не ви разбирам.