— Спомена се нещо подобно, но беше в съвсем друга връзка.
Разказах му за гафа на Джейн Уилкинс.
— Това вероятно обяснява нещата — додаде той замислено. — Тази дума би била достатъчна, стига да се свърже с още нещо. Но какво може да е то? Помните ли къде гледаше Рос в този момент? Или за какво говореше?
— Говореше за шотландските суеверия.
— А накъде гледаше?
— Не съм сигурен, но ми се струва, че гледаше към края на масата, където седеше госпожа Уидбърн.
— А кой седеше до нея?
— Херцогът на Мъртън, после Джейн Уилкинсън, а до нея някакъв непознат.
— Значи мосю херцогът. Възможно е да е гледал херцога при споменаването на Париж. Да не забравяме, че херцогът е бил или поне се предполага, че е бил в Париж по време на престъплението. Ами ако Рос се сеща за нещо, което доказва, че херцогът не е бил в Париж?
— Уважаеми Поаро!
— Знам, че ви звучи абсурдно. Всички мислят така. Имал ли е херцогът мотив да извърши престъплението? Да, при това много силен. Но да се предположи, че го е извършил — о, абсурд! Та той е толкова богат, с такова положение, с такава възвишена душа! Никой не би се занимавал по-старателно с алибито му. А никак не е трудно да се скалъпи едно алиби в голям хотел. Кажете ми, Хейстингс, не спомена ли Рос нещо, когато чу думата „Париж“? Реагира ли по някакъв начин?
— Спомням си добре, че пое дълбоко въздух.
— А не показа ли някаква обърканост в разговора след това? Не беше ли смутен?
— Намерихте най-вярната дума.
— Petcisement49. Сеща се за нещо, но го намира за твърде нелепо. Дори абсурдно! И все пак не смее да го сподели. Първо решава да говори с мен, но когато това назрява в него, уви, вече не съм бил там.
— Ако поне беше загатнал нещичко — казах аз със съжаление.
— Да, наистина. Ако… Кой беше край вас в този момент?
— Ами може да се каже, че всички. Вземаха си довиждане с госпожа Уидбърн, така че ми е трудно да посоча конкретни личности.
Поаро отново се изправи.
— Нима досега съм бил на погрешен път? — измърмори той и отново започна да крачи напред-назад. — Нима през цялото време съм бил на грешен път?
Погледнах го със съчувствие. Нямах представа какви мисли бушуват в главата му. „Нищо не може да се изкопчи от него“ — така се бе изказал Джап за моя приятел и това си беше самата истина. Бях уверен обаче в едно — в този момент Поаро се разкъсваше от душевна борба.
— Във всеки случай — обадих се аз — убийството не може да се припише на Роналд Марш.
— Прав сте — каза Поаро. — Само че това не е важно сега.
Той отново седна, рязко както преди.
— Невъзможно е да съм на напълно погрешен път. Хейстингс, спомняте ли си петте въпроса, които поставих в началото?
— Май си спомням нещо такова.
— Те бяха следните: защо лорд Еджуеър променя становището си по въпроса за развода? Какво е обяснението на писмото, което той твърди, че е писал на жена си и което тя отрича да е получавала? Какво означава онова негово изражение на ярост, когато си тръгвахме от дома му тогава? Какво прави пенснето в чантата на Карлота Адамс? Защо някой търси лейди Еджуеър в Чизуик и щом тя се обажда, веднага затваря телефона?
— Да, сега си ги спомням — казах аз.
— Хейстингс, през цялото това време в главата ми е имало една идея. Идея за човека, който стои зад всичко. Добрах се до отговорите на три въпроса и тези отговори съвпадат с моята идея. Но на два от въпросите не мога да намеря отговор, Хейстингс. Разбирате какво означава това — или аз греша по отношение на този човек и не е възможно да е той, или отговорите на тези въпроси са прекалено елементарни, но аз просто не ги виждам. Кое от двете е вярно, Хейстингс? Кое?
Отиде до бюрото си, отключи го и извади писмото на Люси Адамс от Америка. Беше помолил Джап да го задържи още ден-два. Разгърна го пред себе си и се вторачи в него.
Минутите се нижеха. Прозях се и посегнах към една книга, тъй като не очаквах някакъв резултат от това занимание. При положение, че не ставаше въпрос за Роналд Марш, не виждах какво можеше да го насочи към някой друг.
Зачетох се и навярно съм задрямал.
Изведнъж Поаро нададе тих вик и аз се сепнах.
Гледаше ме с неописуемо изражение на лицето си, а очите му бяха позеленели и блестяха.