— Хейстингс!
— Да, какво има?
— Спомняте ли си какво ви казах? Че ако убиецът е човек на реда, то той е щял да отреже страницата, а не да я скъса?
— Е, и?
— Не съм бил прав. Цялото престъпление е извършено съвсем методично. Просто страницата е трябвало да бъде скъсана, а не отрязана! Вижте сам.
Погледнах.
— Eh, bien, не виждате ли?
Поклатих глава.
— Да не би да е бързал?
— Независимо дали е бързал или не, пак е щял да го направи. Не забелязвате ли, приятелю? Страницата е трябвало да бъде откъсната…
Пак поклатих глава. Поаро изрече тихо:
— Възможно ли е да съм такъв глупак? Да съм толкова сляп? Но сега… сега… Сега вече нищо не може да ни спре!
Пенснето
Само след секунда настроението му се промени.
Той скочи на крака.
Последвах го, без да разбирам какво става.
— Ще вземем такси. Часът е девет и все още не е твърде късно за посещения.
Втурнах се след него надолу по стълбището.
— Къде отиваме?
— В Риджънт Гейт.
Реших, че ще е по-добре да си замълча, тъй като Поаро явно не беше в настроение да отговаря на въпроси. Очевидно беше много развълнуван. Докато седяхме в таксито, той нервно барабанеше с пръсти по коленете си — нещо необичайно за неговата иначе спокойна и уравновесена натура.
В съзнанието си прехвърлих дума по дума писмото на Карлота Адамс до сестра й. Вече го знаех почти наизуст. Непрекъснато си повтарях думите на Поаро за откъснатата страница.
За съжаление това не ми помогна с нищо. Според мен думите на Поаро просто бяха лишени от всякакъв смисъл. Защо някаква страница е трябвало да бъде скъсана? Не, нищо не можех да разбера.
Вратата на Риджънт Гейт ни отвори нов иконом. Поаро попита за госпожица Каръл и докато се качвахме по стълбите, за стотен път си зададох въпроса къде ли се е дянал „гръцкият бог“ — до този момент полицията не бе открила никаква следа от него. Внезапно потръпнах при мисълта, че и той може вече да не е между живите…
Появата на госпожица Каръл, все така енергична, спретната и здравомислеща, прекъсна разсъжденията ми. Тя не скри изненадата си от посещението на Поаро.
— Радвам се, че сте все още тук, мадмоазел — каза Поаро и се наведе над ръката й. — Страхувах се, може да сте напуснали.
— Джералдин не искаше и да чуе за това — отвърна госпожица Каръл. — Помоли ме да остана. В такъв момент клетото дете наистина се нуждае от някого, ако не за друго, то поне като отдушник. А когато е необходимо, мосю Поаро, мога да ви уверя, че съм отличен отдушник.
Тя млъкна и лицето й придоби сериозно изражение. Представих си я как бързо би се справила с репортери и други подобни ловци на сензации.
— Мадмоазел, за мен вие винаги сте били пример за човек, който умее да постига целите си. Ценя това качество високо, тъй като се среща толкова рядко. Докато на мадмоазел Марш например като че ли не й достига практичност.
— Тя е малко отвеяна — съгласи се госпожица Каръл. — Липсва й всякаква практичност, винаги си е била такава. Има късмет, че не трябва сама да се грижи за прехраната си.
— Да, наистина.
— Не допускам обаче да сте дошли тук, за да обсъждаме кой е практичен и кой — не. С какво мога да ви бъда полезна, мосю Поаро?
Според мен на Поаро не му се понрави директността, с която го попитаха за целта на посещението му. Той обичаше по-заобиколните начини, но с госпожица Каръл подобно нещо беше немислимо. Тя го гледаше подозрително през силните си очила.
— Тук ме доведоха няколко въпроса, които бих желал да уточня. Знам, че имате отлична памет, госпожице Каръл.
— Нали затова съм и секретарка — отвърна тя не особено приветливо.
— Ходил ли е лорд Еджуеър в Париж през ноември?
— Да.
— Можете ли да си спомните датата?
— Трябва да проверя.
Тя стана, отключи някакво чекмедже, от което извади подвързан бележник. Започна да го разлиства и най-сетне каза:
— Лорд Еджуеър е заминал в Париж на трети ноември и се е върнал на седми. Освен това пак е заминал на двайсети ноември и се е върнал на четвърти декември. Нещо друго?
— Да, ако обичате. Каква е била целта на пътуването му?
— Първия път трябваше да види някакви статуетки, които щяха да се обявяват на търг и които той възнамеряваше да купи. Втория път, доколкото ми е известно, не е имал определена цел.