Выбрать главу

Ръката му се движеше безцелно по полицата над камината и случайно закачи вазата с рози. Тя се прекатури и водата заля лицето и главата на Елис. Поаро рядко е проявявал несръчност, от което заключих, че се намира под голямо напрежение. Той много се притесни и веднага хукна за хавлия, след което внимателно помогна на посетителката ни да се изсуши, придружавайки всичко с поток от извинения.

Накрая й подаде една банкнота и като я изпращаше, й благодари за посещението.

— Не е късно — каза той. — Ще успеете да се приберете преди господарката си.

— О, не се тревожете, сър. Доколкото знам, тя ще вечеря навън, а аз никога не я чакам, ако не ми е заръчала предварително.

Внезапно Поаро каза нещо съвсем неочаквано:

— Извинете, мадмоазел, но вие куцате!

— Нищо сериозно, сър. Наболяват ме краката.

— Мазоли ли? — попита я Поаро тихо като другар по съдба.

Беше познал. Тогава се впусна подробно да й обяснява за някакво особено ефикасно лекарство, след което Елис си отиде.

Изгарях от любопитство.

— Е, приятелю? — попитах аз. — Ще ми кажете ли?

Той се засмя на нетърпението ми.

— За днес стига, приятелю. Утре рано ще позвъним на Джап и ще го поканим да намине. Ще се обадим и на Брайън Мартин. Струва ми се, че от него можем да научим интересни неща. Освен това съм му длъжник и искам да се реванширам.

— Наистина ли?

Погледнах Поаро. Той се усмихваше на себе си малко особено.

— Независимо от всичко — казах аз — не го подозирате в убийството на лорд Еджуеър, нали? Особено след това, което чухме тази вечер. Това би означавало той да е играел по свирката на Джейн. Само че един мъж никога няма да убие съпруг, за да може жената да се омъжи за друг.

— Какво задълбочено съждение!

— Не е нужно да сте саркастичен. По-добре ще е да обясните какви игри играете постоянно.

Поаро вдигна въпросния предмет.

— Пенснето на Елис, приятелю. Забрави го.

— Глупости! Беше на носа й, когато си тръгна.

Той поклати спокойно глава.

— Заблуждавате се. Дълбоко се заблуждавате, Хейстингс! На носа й беше пенснето, което намерихме в чантата на Карлота Адамс.

Почти си глътнах езика от изумление.

Поаро проговаря

На другата сутрин трябваше да позвъня на инспектор Джап.

В гласа му долових известно униние.

— О, вие ли сте, капитан Хейстингс? Нещо ново?

Предадох му молбата на Поаро.

— Да намина към единайсет? Мисля, че ще мога. Да не би да е открил нещо ново по убийството на младия Рос? Нямаме никаква следа. Истинска загадка.

— Мисля, че Поаро има новини за вас — отвърнах безучастно. — Изглежда много доволен от себе си.

— За разлика от мен, капитан Хейстингс, за разлика от мен. Е, ще дойда със сигурност.

Следващата ми задача беше да позвъня на Брайън Мартин. Предадох му думите на Поаро — че е открил нещо интересно, което щяло да заслужи вниманието на господин Брайън Мартин. На въпроса какво е то му отвърнах, че нямам представа, тъй като Поаро не ме бе осведомил. Последва пауза.

— Добре — каза най-сетне Брайън, преди да затвори. — Ще дойда.

Веднага след това Поаро ме изненада, като се обади на Джени Драйвър и също я помоли да дойде.

Беше неразговорлив и доста намръщен. Не го безпокоих с въпроси.

Брайън Мартин пристигна пръв. Изглеждаше чудесно и в добро разположение на духа, макар и малко, както ми се стори, притеснен. Почти веднага след него пристигна и Джени Драйвър. Срещата им се оказа неочаквана и за двамата.

Поаро донесе два стола и ги покани да седнат. Погледна часовника си и каза:

— Очакваме инспектор Джап всеки момент.

— Инспектор Джап? — попита Брайън с безпокойство.

— Да. Поканих го неофициално, просто като приятел.

— Разбирам.

Настъпи тишина. Джени го изгледа крадешком и отново се обърна напред. Тази сутрин тя имаше загрижен вид.

В следващия момент пристигна Джап.

Той като че ли остана малко изненадан от присъствието на Брайън Мартин и Джени Драйвър, но не се издаде с нищо. Поздрави Поаро с типичната си духовитост.

— Как са нещата, мосю Поаро? Сигурно пак имате някоя интересна теория, а?

Поаро го погледна с грейнало лице.

— Не, не, нищо интересно, фактически само една проста история — толкова проста, че се срамувам, дето не съм я забелязал по-рано. Ако позволите, ще започна още от самото начало.