Джап въздъхна и погледна часовника си.
— Стига да не продължи повече от час — каза той.
— Бъдете спокоен. Няма да ви отегчавам толкова дълго. Нали все пак ви интересува кой е убил лорд Еджуеър, кой е убил госпожица Адамс, кой е убил Доналд Рос?
— Интересува ме само последния — предпазливо се обади Джап.
— Тогава ме изслушайте и ще го научите. Сега ще чуете един смирен Поаро. (Как ли не, помислих си с недоверие.) Ще ви преведа през всеки от етапите и ще ви покажа как съм се заблуждавал, как съм проявявал пълен идиотизъм, как са ми били необходими разговорът с моя приятел Хейстингс и една случайно чута реплика от непознат на улицата, за да попадна на вярната следа.
Направи кратка пауза, прочисти гърлото си и заговори със своя, както аз го наричах, „лекторски“ глас.
— Ще започна от вечерята в Савой. Лейди Еджуеър дойде при мен и помоли да сподели нещо лично. Искаше да се отърве от съпруга си. В края на разговора ни дамата малко неблагоразумно, според мен, спомена, че може би щяла да вземе такси, да отиде до дома му и да го убие сама. Тези нейни думи бяха чути от господин Брайън Мартин, който точно тогава влезе в стаята.
Поаро се извърна към Брайън.
— Така беше, нали?
— Всички го чуха — отвърна актьорът. — Семейство Уидбърн, Марш, Карлота — всички.
— О, да, напълно съм съгласен. Напълно. Eh, bien, не успях да забравя тези думи, тъй като още на следващата сутрин господин Брайън Мартин дойде тук и ми ги припомни.
— Не е вярно — раздразнено извика Брайън Мартин. — Бях дошъл…
Поаро го прекъсна с ръка.
— Дойдохте под предлог да ми разкажете онази измислена история за някакъв преследвач. Толкова прозрачна, че дори и дете можеше да разбере истината. Сигурно сте я взели от някой стар филм. Момиче, чието съгласие трябвало да имате, мъж със златен зъб. Mon ami, няма младежи със златни зъби — вече не е модерно — още повече в Америка. Ще ви го каже всеки зъболекар. Изобщо цялата ви история беше един абсурд. След като я разказахте обаче, вие се залавяте с истинската цел на посещението си — да ме настроите срещу лейди Еджуеър. За да бъда по-ясен — вие подготвяте почвата за момента, в който тя убива съпруга си.
— Не разбирам за какво говорите — измърмори Брайън Мартин. Беше пребледнял като смъртник.
— Отнасяте се с присмех към идеята, че лордът може да се съгласи на развод! Смятате, че аз ще се срещна с него на следващия ден, но уговорката се променя. Наложи се да отида при него още същата сутрин и той се съгласи на развод. Така отпаднаха всички мотиви лейди Еджуеър да убие съпруга си. Нещо повече — лордът ме осведоми, че собственоръчно е писал на съпругата си за това свое решение. Лейди Еджуеър обаче твърди, че не е получавала такова писмо. Тогава следва, че някой лъже — или тя, или съпругът й, или просто някой го е скрил, но кой? Зададох си въпроса защо Брайън Мартин ще си прави труда да ми разказва всички тези лъжи? Какво го е накарало да постъпи така? И стигнах до заключението, че сте безумно влюбен в тази жена. Лорд Еджуеър каза, че съпругата му искала да се омъжва за някакъв актьор. Да предположим, че това е така и дамата променя решението си. Докато пристигне писмото на лорд Еджуеър, тя вече иска да се омъжи за някой друг, а не за вас! Значи е имало причина вие да скриете писмото.
— Но аз не…
— След малко ще ви дам възможност да обясните. Сега ви моля да ме изслушате. Та какво завладява тогава съзнанието на човек като вас — един разглезен идол, който не знае що е отказ? Според мен — сляпа ярост, желание за мъст спрямо лейди Еджуеър. И какво по-голямо зло от това да бъде обвинена в убийство, за което може и да увисне на въжето!
— Боже всемогъщи! — каза Джап.
Поаро се обърна към него:
— Именно тази малка идея започна да се оформя в съзнанието ми. Тя беше подкрепена от няколко неща. Карлота Адамс е имала двама приятели — капитан Марш и Брайън Мартин. Значи е било възможно тогава Брайън Мартин, като богат човек, да й е предложил номера и десет хиляди долара, за да го извърши. През цялото време съм си мислел, че госпожица Адамс едва ли е допускала Роналд Марш да разполага с такава сума. Известни са й били неговите затруднения, което прави Брайън Мартин по-вероятната възможност.
— Но аз не съм… Казах ви, че не съм… — дрезгаво изрече актьорът.
— А когато ни изпратиха по телеграфа от Вашингтон писмото на сестрата на госпожица Адамс — тогава oh, la, la! Много се разтревожих. Излизаше, че разсъжденията ми са били напълно погрешни. По-късно обаче направих едно откритие. Получих оригиналното писмо и видях, че в него липсва една страница. Така че споменатата там личност може да не е била капитан Марш. Имаше и още едно доказателство. При арестуването си капитан Марш ясно заяви, че е видял Брайън Мартин да влиза в дома на Риджънт Гейт. Но тъй като това са думи на обвиняем, те нямат никаква тежест. Освен това мосю Мартин има алиби. Ама естествено! Можеше да се очаква. Ако мосю Мартин е извършил убийството, то на него задължително му е трябвало алиби. То обаче се потвърждава само от една личност — госпожица Драйвър.