— Е, и? — реагира остро момичето.
— Нищо, мадмоазел, нищо — отвърна Поаро с усмивка. — Освен това, че в същия онзи ден ви видях да обядвате с мосю Мартин и че малко след това си направихте труда да дойдете и да се опитате да ме убедите, че приятелката ви госпожица Адамс е проявявала по-особен интерес към Роналд Марш, а не, както аз си мислех — към Брайън Мартин.
— Нищо подобно — отсече филмовата звезда.
— Възможно е да не сте го съзнавали, мосю — тихо каза Поаро, — но мисля, че е така. То много добре обяснява нейната неприязън към лейди Еджуеър. Ненавист заради вас, защото сте й разказали за всичко, нали?
— Е, да… Имах нужда да разкажа на някого и тя…
— … прояви разбиране. Наистина тя притежава голям запас от съчувствие, забелязах го сам. Eh bien, какво става после? Роналд Марш е арестуван. Изведнъж настроението ви се оправя. Грижите ви отлитат. Макар и планът ви да не успява, защото в последната минута лейди Еджуеър решава да отиде на празненство, все пак се намира друга изкупителна жертва и ви избавя от притесненията ви. И после, по време на един празничен обяд, чувате Доналд Рос, този симпатичен, но малко глуповат младеж, да казва на Хейстингс нещо, от което разбирате, че съвсем не сте в безопасност.
— Не е вярно — изломоти актьорът. По лицето му се лееше пот, а в погледа му се четеше ужас. — Нищо не съм чул, казвам ви… Нищо не съм направил…
В този момент, струва ми се, дойде най-голямата изненада за сутринта.
— Вярно е — прошепна Поаро. — Надявам се, че сега се чувствате достатъчно наказан за това, че дойдохте при мен, Еркюл Поаро, с онази измислена история.
Всички ахнахме. Детективът продължи унесено:
— Виждате, че ви показвам всички мои грешки. Още в началото си зададох четири въпроса, които са известни и на Хейстингс. Три от тях намериха своите отговори.
Кой е скрил онова писмо? Смятам, че Брайън Мартин ясно отговори на този въпрос. Друг въпрос беше кое е накарало лорд Еджуеър така внезапно да промени становището си относно развода? Имах определена идея по този въпрос — или е искал да се жени отново, макар да не открих никакво доказателство за това, или е имало някакво изнудване. Лорд Еджуеър беше човек с особени вкусове. Възможно е някакви факти за него да са излезли на бял свят, които, макар и да не са давали право на съпругата му на английски развод, са могли все пак да бъдат използувани от нея като лост, подсилен от заплахата за публичен скандал. Предполагам, че е станало именно това, а лорд Еджуеър е искал да избегне скандала. Поддал е, но яростта му от това поражение се проявява на лицето му в момент, когато смята, че не го гледа никой. Това обяснява и подозрителната бързина, с която каза: „Не заради писмото“, преди още да изкажа предположение, че това може да е причината. Останаха два въпроса. Въпросът за странното пенсне в чантата на госпожица Адамс, което не й е принадлежало. И въпросът защо някой е искал да говори по телефона с лейди Еджуеър, докато е била на вечеря в Чизуик. По никакъв начин не можех да свържа мосю Брайън Мартин с тези въпроси. Така стигнах до извода, че или грешах за мосю Брайън Мартин, или с въпросите. Тогава още веднъж отчаяно прочетох онова писмо на госпожица Адамс. И открих нещо! Да, наистина открих нещо! Вижте сами. Ето го. Листът е скъсан, нали? Неравномерно, както става често. Да предположим тогава, че пред „he“ в горния край на листа е имало „s“… А! Точно така! Разбирате, нали? Не „he“, а „she“! Този, който е предложил номера на Карлота Адамс, е жена! Направих списък на жените, които имат някаква връзка със случая. Освен Джейн Уилкинсън, те бяха четири — Джералдин Марш, госпожица Каръл, госпожица Драйвър и херцогинята на Мъртън. Най-интересна за мен беше госпожица Каръл. Тя носи очила, била е в дома през онази нощ, вече беше проявила неточност в показанията си, тъй като желаеше обвинението да падне върху лейди Еджуеър, освен това беше и жена с нужните здрави нерви, способна да извърши престъплението. Мотивът не беше много ясен — но в края на краищата тя бе работила при лорд Еджуеър няколко години и беше възможно да съществува такъв, за който не знаем. Същевременно не ми се искаше напълно да отписвам от случая Джералдин Марш. Тя мразеше баща си — знаех го от нея самата, освен това беше нервен тип, с лабилна психика. Ами ако, когато е влязла в дома онази вечер, тя пронизва баща си, а после се качва горе за перлите? И представете си нейния ужас, когато вижда, че братовчед й, когото тя обича всеотдайно, не е останал вън до таксито, а е влязъл в дома! Неспокойното й поведение би могло да се обясни по този начин. Но би могло да се обясни и с пълната й невинност, ако не беше страхът й, че братовчед и е извършил престъплението. Имаше и още нещо. Златната кутийка, намерена в чантата на госпожица Адамс, носеше инициал „Д“. Самата тя е била в пансион в Париж през ноември и може да се е срещала с Карлота Адамс. Навярно би ви се сторило странно да се прибави и името на херцогинята на Мъртън към този списък, но при нейното посещение аз установих, че е фанатичка. Цялата й любов бе отдадена на сина й, така че тя би била способна да изобрети план за унищожаването на жената, която се готви да провали живота на нейния син. След това идваше ред на госпожица Джени Драйвър…