Той замълча и погледна към Джени. Тя отвърна на погледа му леко нагло, наклонила глава на една страна.
— И каква е моята връзка със случая? — попита тя.
— Не е кой знае каква, мадмоазел, освен тази, че сте приятелка на Брайън Мартин и че името ви започва с „Д“.
— Не е много.
— Има и още нещо. Вие притежавате куража и ума, необходими за такова престъпление. Съмнявам се дали някой друг може да се похвали с тези качества.
Момичето запали цигара.
— Продължавайте — бодро каза тя.
— Алибито на мосю Мартин — истинско ли е или не? Това именно трябваше да разбера. Ако е било истинско, тогава кой е човекът, когото Роналд Марш е видял да влиза в дома? И тогава си спомних нещо. Икономът с хубава външност от Риджънт Гейт много приличаше на мосю Мартин. Значи капитан Марш е видял него. Веднага си съставих една теория. Според мен той е намерил господаря си убит. До него е видял плик с френски франкове на стойност сто лири. Взима плика, измъква се навън, оставя парите у някой свой приятел и се връща, като си отваря с ключа на лорд Еджуеър. Оставя престъплението да се разкрие от прислужницата на следващата сутрин. За себе си не е чувствал никаква заплаха, защото е бил убеден, че го е извършила лейди Еджуеър, а парите вече са били изнесени извън дома и обменени, преди да се открие липсата им. Когато обаче се разбира, че лейди Еджуеър има алиби и че Скотланд Ярд започва да разследва неговите похождения, той изчезва.
Джап кимна одобрително.
— Все още не бях изяснил въпроса с пенснето. Ако то беше на госпожица Каръл, тогава всичко беше наред. Тя би могла да скрие писмото и докато е уреждала подробностите с Карлота Адамс или се е срещала с нея във вечерта на убийството, пенснето лесно е могло да се озове в чантата на госпожица Адамс. Само че пенснето нямаше нищо общо с госпожица Каръл. Когато се прибирахме към дома с Хейстингс, се мъчех да подредя обърканите си мисли. И тогава стана чудото! Първо Хейстингс заговори за някои неща в определен ред. Спомена, че Доналд Рос бил тринайсетият на масата в дома на сър Монтагю Корнър и първият, който станал. Бях зает със собствените си разсъждения и не му обърнах много внимание. Само ми мина през ума, че ако трябва да бъдем точни, това не е истина. Той може да е станал пръв в края на вечерята, но фактически първа е станала лейди Еджуеър, защото е била повикана на телефона. Докато мислех за нея, ми хрумна една гатанка — гатанка, която, според мен, подхождаше на нейната, така да се каже, детинска същност. Казах я на Хейстингс. Той обаче, също като кралица Виктория, не остана очарован. Зачудих се кого ли бих могъл да попитам по-подробно за чувствата на мосю Мартин към Джейн Уилкинсън. Знаех, че от нея нямаше да науча нищо. И тогава един минувач, с когото случайно пресичахме улицата, произнесе едно най-обикновено изречение. Той каза на своята приятелка, че някой си е трябвало „да попита Елис“. В този момент като по чудо всичко си дойде на мястото!
Той се огледа.
— Да, да — пенснето, телефонното обаждане, ниската жена, която е взела кутийката в Париж. Елис, разбира се, прислужницата на Джейн Уилкинсън. Проследих всичко стъпка по стъпка — свещите, госпожа Ван Дюзън, всичко. Вече знаех!