Истината
Поаро ни обходи с поглед.
— А сега, приятели — спокойно изрече той, — ще чуете истината за случилото се през онази нощ. Карлота Адамс напуска апартамента си в седем часа. Взема такси и отива до хотел Пикадили Палъс.
— Къде? — възкликнах аз.
— В Пикадили Палъс. Още през деня тя ангажира стая там под името госпожа Ван Дюзън. Тя носи чифт силни очила, които, както е известно, променят физиономията на човека. Когато наема стаята, тя казва, че ще пътува с нощния влак за Ливърпул и че багажът й е на влака. В осем и половина пристига лейди Еджуеър и пита за нея. Отвеждат я в стаята й. Там те разменят дрехите си. С руса перука, бяла рокля от тафта и хермелиново наметало Карлота Адамс, а не Джейн Уилкинсън напуска хотела и заминава за Чизуик. Да, да, това е напълно възможно. Посещавал съм този дом по вечерно време. Масата е осветена само от свещи, лампите са намалени и никой там не познава Джейн Уилкинсън добре. Златистата коса, дрезгавият глас и типичното й поведение са налице! О, никак не е трудно. В случай че някой все пак забележки измамата, е съществувал спасителен вариант. А самата лейди Еджуеър, с тъмна перука, с дрехите на Карлота Адамс и с пенсне плаща сметката за стаята, качва се с куфара й в такси и заминава за Юстън.
В тоалетната сваля тъмната перука и оставя куфара на гардероб. Преди да тръгне за Риджънт Гейт тя позвънява в Чизуик и пожелава да говори с лейди Еджуеър.
Имали са такава уговорка. Ако всичко е било наред и никой не е разпознал Карлота, тя е трябвало да произнесе само: „Да, точно така“. Едва ли е необходимо да казвам, че госпожица Адамс не е знаела истинската причина за телефонното обаждане. След като чува този отговор, лейди Еджуеър започва да действа. Отива в Риджънт Гейт, представя се, поисква да види лорд Еджуеър и се отправя към библиотеката. Там извършва първото убийство. Разбира се, не е знаела, че госпожица Каръл я вижда от горния етаж. Според нейния замисъл показания е трябвало да даде само икономът, който, спомнете си, никога не я е виждал, освен това лицето й е било закрито от шапката. Тя поема този риск, противопоставяйки неговата дума срещу тази на дванайсет известни и достопочтени личности. Напуска дома, връща се на гара Юстън, отново си слага тъмната перука и взима куфара. Разполага с известно време преди връщането на Карлота Адамс от Чизуик. Имали са приблизителна уговорка за часа на срещата. Запътва се към Корнър Хаус, поглеждайки често към часовника си, тъй като времето тече бавно. Приготвя се за второто убийство. Слага златната кутийка, която е поръчала от Париж, в чантата на Карлота Адамс — лесна работа, тъй като тя е в ръцете й. Може би тогава попада на писмото, а може да е било и по-рано. Във всеки случай щом вижда адреса, надушва опасност. Отваря го и подозренията й се потвърждават. Навярно първият й подтик е бил да го унищожи, но скоро се сеща за нещо по-добро. Като премахне една страница от писмото, то се превръща в обвинение срещу Роналд Марш — човек със силен мотив за престъплението. Дори той да разполага с алиби, това все пак е обвинение, стига да откъсне писмото така, че от „she“ да отпадне „s“50. Точно това прави тя и след като слага листовете в плика, го поставя обратно в чантата. Времето напредва и тя се отправя към хотел Савой. Щом вижда колата със себе си вътре, тя ускорява крачка, влиза по същото време и веднага се качва по стълбите. Облечена е в невзрачен черен тоалет и едва ли някой й е обърнал внимание. Горе влиза в стаята си. Карлота Адамс вече е там. Прислужницата е била отпратена, както е било правено и друг път. Отново разменят дрехите си и тогава, предполагам, лейди Еджуеър е предложила да изпият по чашка за успеха. В напитката е имало веронал. Тя поздравява жертвата си и обещава да й изпрати чек на следващия ден. Карлота Адамс се прибира. Ужасно й се спи. Опитва се да позвъни на някой приятел — навярно мосю Мартин или капитан Марш, тъй като и двамата имат номера от пощата във Виктория — но се отказва. Прекалено е уморена. Вероналът започва да действа. Ляга си, за да не се събуди повече. И второто убийство е извършено успешно.
Идва ред на третото. По време на празничен обяд сър Монтагю Корнър се връща към разговор, който е водил с лейди Еджуеър в нощта на убийството. Това не е проблем. Само че Немезида51 я спохожда по-късно. Споменава се „присъдата на Парис“ и тя помисля, че става дума за единствения Париж52, който тя познава — Париж на модата и дантелките! Само че срещу нея седи един младеж, който също е присъствал на онази вечеря в Чизуик и който е чувал лейди Еджуеър от онази нощ свободно да разговаря за Омир и гръцката цивилизация. Карлота Адамс е била културно и начетено момиче. Той не може да го проумее. Направо е изумен. И тогава разбира. Това не е същата жена. Разстройва се ужасно. Не е уверен и търси съвет. Сеща се за мен и затова отива при Хейстингс, само че дамата го чува. Тя е достатъчно хитра и съобразителна и осъзнава, че по някакъв начин се е издала. Чува Хейстингс да казва, че ще отсъствам до пет. В пет без двадесет отива в дома на Рос. Когато отваря вратата, той се изненадва, но не му минава през ума да се страхува от нещо — един здрав мъж не би се страхувал от жена. Влизат в трапезарията. Тя му разказва някаква измислена история, навярно пада по колене и обгръща врата му с ръце. В този момент, бързо и уверено, тя нанася удара — както преди. Рос едва ли е успял да нададе силен вик. Така и той замлъква завинаги.
52
На английски език „Париж“ и „Парис“ се пишат и произнасят по един и същи начин — „Paris“ — Б. ред.