Настъпи тишина. След малко Джап я наруши безцеремонно:
— Искате да кажете, че тя е убила и тримата?
Поаро кимна.
— Но защо, щом той е бил съгласен да й даде развод? — недоумяваше инспекторът.
— Защото херцогът на Мъртън е една от опорите на англо-католицизма, защото той не би допуснал мисълта да сключи брак с жена, чийто съпруг е още жив. Той е младеж с фанатична вяра. Само като вдовица е можела да бъде сигурна, че ще се омъжи за него. Несъмнено се е опитвала да прокара идеята за развод, но той не е приел.
— Защо тогава ще ви изпраща при лорда?
— Ah! Parbleu53! — от своето възпитано поведение по английски маниер Поаро изведнъж се върна към истинската си същност. — Ами за да ме заблуди! За да ме направи свидетел на факта, че тя не може да има никакъв мотив за убийство! Тя се осмели да ме заблуди. Да направи от Еркюл Поаро своя маша! Ma foi54, при това тя успя! О, този неин мозък, тази странна смесица от детинщина и лукавство. Отлична актриса! Колко добре изигра изненада, когато й се каза за писмото от нейния съпруг и за което тя се закле, че никога не го е получавала. Дали е изпитвала и най-дребно угризение за тези престъпления? Сигурен съм, че не.
— Нали ви казах какво представлява тази жена — извика Брайън Мартин. — Нали ви казах. Знаех, че ще го убие. Чувствах го. И се страхувах, че е възможно да се отърве безнаказано. Тя е хитра, дяволски хитра по един свой идиотски начин, а аз исках тя да страда. Страшно много исках да страда. Да увисне на въжето!
Лицето му почервеня, а гласът му беше станал хрипкав.
— Хайде, хайде — обади се Джени Драйвър.
Гласът й прозвуча така, сякаш някоя гувернантка говореше на повереното й дете.
— Ами златната кутийка с инициала „Д“ и надпис „Париж, ноември“? — попита Джап.
— Поръчала я е с писмо и е изпратила Елис, прислужницата си, да я вземе. Естествено Елис е отишла да изпълни само една поръчка и не е знаела какво има вътре. Освен това лейди Еджуеър е взела едно пенсне на Елис заради външността на госпожа Ван Дюзън. После забравя за него и то остава в чантата на Карлота Адамс — единствената й грешка. И всичко това ми мина през ум, когато бях по средата на улицата. Шофьорът на автобуса не се показа много любезен към мен, но си струваше. Елис! Пенснето на Елис. Елис взема кутийката от Париж. Елис, сиреч Джейн Уилкинсън. Навярно освен пенснето е взела и още нещо от Елис.
— Какво?
— Ножче за мазоли…
Потръпнах целият.
— Мосю Поаро, това вярно ли е?
— Вярно е, mon ami.
След това се обади Брайън Мартин в типичен, струва ми се, за него стил:
— Ама вижте — изнервничи той, — какво правя аз тук? Защо сте ме повикали? Защо ми изкарахте ума?
Поаро го изгледа хладно:
— За да накажа вашата безочливост, мосю! Как смеете вие да разигравате Еркюл Поаро?
Тогава Джени Драйвър избухна в смях и смехът й продължи доста дълго.
— Така ви се пада, Брайън — успя най-сетне да каже тя. После се обърна към Поаро: — Страшно се радвам, че не е Рони Марш. Винаги ми е бил много симпатичен. Също така страшно много се радвам, че смъртта на Карлота няма да остане ненаказана! Що се отнася до Брайън, мосю Поаро, искам да ви кажа нещо. Смятам да се омъжа за него. А ако той си мисли, че ще може да се жени и развежда на всеки две-три години, както правят в Холивуд, жестоко се лъже. Няма да му дам да мръдне.
Поаро изгледа волевата й брадичка, а после и огнената й коса.
— Много е възможно, мадмоазел — обади се той, — да стане така, както казвате. Нали вече споменах, че имате кураж за всичко. Дори да се омъжите за филмова звезда.