Потвърждението
Няколко дни след това се наложи внезапно да замина за Аржентина. Случи се така, че повече не видях Джейн Уилкинсън. Научих от вестниците за нейния процес и присъда. Неочаквано, поне за мен, тя рухнала психически, когато се озовала пред истината. До момента, до който можеше да се гордее с хитростта си и да играе своята роля, тя не вършеше грешки, но щом нейната самоувереност й изневерила след разкриването й, тя се превърнала в нерешително дете. Кръстосаният разпит я довършил окончателно.
И така, както казах преди, онзи празничен обяд бе последният път, когато видях Джейн Уилкинсън. Щом се замисля за нея, винаги я виждам така — да седи в стаята си в Савой и да изпробва скъпи черни рокли със сериозно изражение на лицето. Убеден съм, че това не е било поза. Била е съвсем естествена. Планът й беше успял и следователно не я тормозеха никакви притеснения или съмнения. Убеден съм също така, че нито за миг не е почувствала угризение за трите убийства, които бе извършила.
Тук прилагам документ, който тя бе заръчала да се изпрати на Поаро след смъртта й. Струва ми се, че той е много показателен за тази прекрасна и напълно безскрупулна жена.
Драги мосю Поаро,
Дълго обмислях нещата и реших, че съм длъжна да ви напиша това. Знам, че понякога описвате вашите случаи. Едва ли обаче досега сте публикували документ, написан собственоръчно от човека, с когото сте имали работа. Смятам също така, че ще бъде добре всички да научат как съм го направила. Все още съм на мнение, че планът ми беше обмислен чудесно. Ако не бяхте вие, всичко щеше да свърши добре. Останах доста огорчена от това, което направихте, но предполагам, че просто не сте могли да постъпите другояче. Сигурна съм, че ще се погрижите този мой документ да получи голяма гласност. Ще го направите, нали? Бих искала да ме запомнят, защото без съмнение аз съм уникална личност. Тук всички мислят така. Всичко започна в Америка, когато се запознах с Мъртън. Веднага разбрах, че той би се оженил за мен само ако съм вдовица. За нещастие той има някакви странни предразсъдъци към развода. Опитах се да го убедя в противното, но не успях, а и трябваше да съм много внимателна с него, понеже е голям особняк.
Не след дълго разбрах, че съпругът ми просто трябва да умре, но не знаех как да подхвана работата. В Америка подобни неща се уреждат много по-лесно. Страшно много мислих, но не намирах изход. И когато видях Карлота Адамс да ме имитира, тогава изведнъж прозрях начина — с нейна помощ щях да се сдобия с алиби. Същата вечер видях и вас и изведнъж ми хрумна, че няма да е зле да ви пратя при съпруга си с молба за развод. Същевременно щях да казвам наляво и надясно, че ще убия съпруга си, защото съм забелязала, че ако говориш истината по малко наивен начин, никой не ти вярва. Често съм го правила при подписване на договори. Никак не е зле също така да се правиш на по-глупав, отколкото си. При втората си среща с Карлота Адамс аз й подхвърлих идеята. Казах й, че е облог, и тя веднага се хвана. От нея се очакваше да се представи за мен на някакво празненство и ако се справеше добре, щеше да получи десет хиляди долара. Тя се отнесе много ентусиазирано и някои от идеите бяха нейни — за смяната на дрехите и прочие.
Виждате ли, беше невъзможно да го направим тук заради Елис, а не можехме и в нейния апартамент заради прислужницата й. Тя, разбира се, не знаеше истинската причина и се получи малко неловко. Но аз просто казах „не“ и толкова. Може и да ме е помислила за малко глупава, но накрая прие и тогава замислихме частта в хотела. Взех едно от пенснетата на Елис.
Разбира се, доста скоро осъзнах, че и тя трябва да се премахне. Жалко, наистина, но и без това попрекаляваше с онези нейни имитации. Ако моята не ми влизаше в работа, щях много да се разсърдя. Имах веронал, който почти никога не бях вземала, и това улесняваше нещата. Тогава ми хрумна нещо гениално. Щеше да бъде много по-добре, ако изглеждаше така, сякаш тя е била пристрастена към веронала. Поръчах една кутийка — копие на друга, която ми бяха подарили, и поисках да гравират инициалите й и някакъв надпис. Помислих си, че ако поискам да гравират и някакъв случаен инициал и Париж, ноември отвътре, нещата ще станат още пообъркани. Поръчах кутийката с писмо от Риц, когато обядвах там един ден. Изпратих Елис да я получи. Разбира се, тя нямаше представа какво е това.
През онази нощ всичко мина съвсем добре. Взех едно от ножчетата за мазоли на Елис — по това време тя беше в Париж — защото то беше хубаво и остро. Тя изобщо не забеляза, защото след това го върнах на мястото му. Един лекар в Сан Франциско ми беше показал къде да го забия. Беше ми говорил за лумбални пункции и беше казал колко трябва да се внимава, защото едно погрешно движение и може да се прониже продълговатия мозък, където се намирали важни нервни центрове, и от това щяла да настъпи мигновена смърт. Накарах го да ми покаже мястото няколко пъти, защото си помислих, че може да ми бъде от полза някой ден, а на него казах, че идеята ще ми трябва за филм.