Писмото на Карлота Адамс до сестра й беше една изключително непочтена постъпка. Беше ми обещала да не казва на никого. Мисля, че постъпих страшно умно, когато скъсах едната страница и оставих „he“ вместо „she“. Струва ми се, че това е най-голямата ми гордост. Всички казват, че съм глупава, само че за да измислиш подобно нещо, е необходим сериозен умствен багаж.
Бях обмислила нещата много внимателно и когато дойде човекът от Скотланд Ярд, постъпих точно според плана си. Този момент много ми хареса. Допусках, че е възможно да поиска да ме арестува. Чувствах се сигурна, защото те бяха длъжни да повярват на всичките онези гости на вечерята, а аз не виждах как могат да разберат, че с Карлота сме си сменяли дрехите.
След това се почувствах толкова щастлива и доволна. Късметът не ми беше изневерил и усетих, че всичко ще мине добре. Старата херцогиня се държеше отвратително, но Мъртън беше изключително сладък. Искаше да се оженим колкото се може по-скоро и не подозираше нищо.
Мисля, че тези няколко седмици бяха най-щастливите в живота ми. Арестуването на племенника на моя съпруг ме накара да се почувствам недосегаема. Бях по-горда от всякога с това, че се сетих да откъсна страницата от писмото на Карлота Адамс.
С Доналд Рос беше просто лош шанс. И досега не разбирам как ме разкри. Нещо заради това, че Парис било име на някакъв човек, а не град. Дори и сега не знам кой е този Парис, а пък и що за мъжко име е това?
Странно е как щом веднъж късметът ти те напусне, връщане няма. Трябваше да се направи нещо спешно за Доналд Рос и то мина добре. Можеше и да не е така, защото нямах време да измислям планове или да се грижа за алиби. След това сметнах, че съм в безопасност.
Елис, разбира се, ми каза, че сте я викали и разпитвали, но останах с впечатление, че е било във връзка с Брайън Мартин. Не можах да се сетя каква е била целта ви, защото не сте я питали дали тя е взела кутийката от Париж. Вероятно сте предполагали, че ако тя ми спомене това, сигурно ще се усъмня. В крайна сметка всичко ми дойде като гръм от ясно небе. Просто не можех да повярвам. Странно как сте се добрали до всичко, което съм направила.
После разбрах, че няма смисъл. Човек не може да се бори срещу лошия късмет. Всичко е от лошия късмет, нали? Питам се дали не съжалявате за това, което извършихте. В края на краищата аз просто исках да постигна щастието си по свой начин. А ако не бях аз самата, вие никога нямаше да се заемете със случая. Не допусках, че сте така ужасно умен. Видът ви ме излъга.
Може да ви прозвучи странно, но изобщо не съм погрозняла. Въпреки отвратителния процес, въпреки отвратителните неща, които онзи човек отсреща ми наговори, и въпреки ужасните въпроси, с които постоянно ме бомбардираше. Сега изглеждам доста по-бледа и по-слаба, но това ми отива. Всички ми казват колко съм храбра. Вече не правят публични екзекуции, нали така? Жалко наистина.
Сигурна съм, че досега не е имало убийца като мен. Май е време да ви кажа сбогом. Чувствам се странно. Като че ли не мога да осъзная всичко. Утре имам среща със свещеника.
Прощавам ви (трябва да се прощава на враговете, нали така?) и оставам ваша
Джейн Уилкинсън
P.S. Мислите ли, че ще ме сложат в музея на мадам Тисо?